Създанието се извъртя във въздуха. Струваше й се, че времето е забавило ход. Флид, озовал се на върха на стената, се стрелна към стълбите на наблюдателната кула. Какво ли възнамеряваше да прави?
Скрутаторът изникна върху наблюдателницата и скочи. Иризис изтръпна. Но скрутаторът бе разчел траекторията си и връхлетя право върху гърба на понеслото я създание. Подсилената му от засилването тежест тласна лиринкса надолу. Пленницата отново се озова върху стената, премазана от иноземното туловище. С кожа, блеснала в яркооранжево, създанието я атакува. Ноктите раздраха камъка край лицето й.
Ръцете на Иризис бяха притиснати, не й оставаше друго, освен да се защити с колене. Лиринксът ги блъсна встрани.
Ножът на скрутатора блесна, за да се забие между плочките на шията. Гореща кръв бликна от създанието, опръскала камъните, лицето и косата й. Съществото започна да се гърчи. Двама войници я издърпаха изпод него и Иризис можеше да наблюдава угасването му от по-безопасна позиция. Познатите цветове на смъртта — жълто, зелено и алено — премигваха дълго след като лиринксът утихна.
Иризис се затрудняваше да стои на краката си. Флид обърса кръвта от лицето й, помогна й да седне край стената и й върна арбалета.
— Казах ти да внимаваш. Почини си. Предстои ни още много работа.
Нов снаряд разтроши каменните блокове на стената. Друг попадна в кулата с наблюдателния огън и разпръсна насмолена слама. По покривите изникнаха малки пожари, които работниците се впуснаха да гасят.
Поредната канара блъсна масивните железни порти, за да откъсне едно от крилата. Грохотният пукот бе потвърден от вика:
— Всички към портата! Портата е разбита!
Иризис се изправи на крака и надникна над стената. Лиринксите се хвърляха към зейналата пролука — в сумрака не можа да различи бройката им. Един от тях рухна пред дверите, друг бе повален от каменен блок, който защитниците хвърлиха, но отново се изправи на крака. Тя започна да стреля и презарежда с цялата скорост, която позволяваше арбалетът, само че скоро не останаха цели. Лиринксите бяха навлезли зад стените на фабриката.
Катапултите, разположени на ръба на леса, продължаваха да обстрелват завода. В тъмното бе почти невъзможно да бъдат уцелени използващите ги лиринкси, докато човеците върху стената бяха лесна цел. Неприятен звук на месно размазване оповести смъртта на пореден войник.
Не след дълго Флид отново се заизкачва към стената, опиращ се тежко на перилата. Изглеждаше пребледнял.
— Какво става? — запита Иризис.
— В началото те започнаха да ни изтласкват, но ние успяхме да ги обкръжим край пещите. Обстрелът с нажежени болтове не им хареса. Убихме петима, останалите избягаха през задния вход.
— Нажежени болтове — повтори тя. — Чия идея беше това?
— На един от механиците. Вече не е между живите. Но неговото хрумване се оказа спасяващо — дори и попадения, които не бяха смъртоносни, нанасяха значителни щети.
Иризис потръпна, представила си попадението на подобна стрела.
— Понесохме ужасяващи жертви — продължи скрутаторът. — Поне шестдесет са мъртви и толкова ранени. Няма да издържим още дълго, Иризис.
— Вече стрелят на пресекулки. Мисля, че това им беше достатъчно.
— Те бяха шестнадесет, ние убихме поне единадесет. Но не смятам, че това е краят. Ще се върнат.
— Във всеки случай умеят да стрелят ужасяващо точно — каза Иризис. — Смятате ли, че нападението над мен беше умишлено?
Скрутаторът бе взел нечий арбалет и се прицелваше, застанал между два зъбера.
— Да — каза той, докато стреляше. — И преди са отвличали занаятчии. Той се насочи право към теб и не искаше да те пусне дори и с риск за живота си. Обикновено лиринксите не прибягват до самоубийствени мисии, което означава, че желанието им да се сдобият с теб е било силно.
— Или са желаели да ме видят мъртва. Благодаря ви, Ксервиш.
— Не можем да си позволим да те изгубим — пренебрежително отвърна той.
Скоро след това атаката действително бе преустановена и оцелелите лиринкси изчезнаха в гората. На разсъмване нямаше и следа от тях. Флид свика извънредно събрание в столовата, за да бъдат преценени щетите.
— Вратите и порталът трябва да бъдат построени наново — съобщи главният зидар. — Ще издигнем временна стена, макар че тя няма да ни помогне особено. Ако отново нападнат с такава сила, не виждам как ще оцелеем.