Последва кратко затишие. В коридора Иризис се сблъска със скрутатора.
— Какво ще правим? — кресна тя.
— Не този обстрел ме притеснява, макар че и неговите щети са достатъчни.
Жената погледна към една от дупките в покрива.
— А какво ви притеснява?
— Пожар…
Запалителен снаряд се спусна от небето, удари покрива и през готовата дупка попадна в разрушеното помещение. Пламъците изригнаха. Иризис грабна противопожарна кофа и плисна пясъка върху огъня.
— С какво ни обстрелват? — надвика суматохата Флид.
— Същите снаряди като по-рано, само че насмолени.
Скоро над фабриката се изсипа същинска огнена градушка. Петдесет души, сред които и Иризис, се заеха да гасят пламъците. Все още им оставаха много пожари и платнените маркучи точно биваха прикачвани към ръчните помпи, когато баражът секна. Атаката над стените и портата бе подновена.
— Не мисля, че този път ще оцелеем — каза й скрутаторът, когато двамата се засякоха отново. — По-добре си приготви багажа.
Иризис спря и се втренчи в него.
— Какво искате да кажете?
— Махаме се.
— Как?
— Старая се да съм готов за всякакви обстоятелства. Въздухоплавът изчаква горе в планините. Дадох знак да се спусне насам.
— Над фабриката ще бъде изкусителна и лесна цел.
— Ще се спусне зад върха. А ние ще влезем в акведукта, където лиринксите няма да ни видят.
— Въздухоплавът няма как да пренесе хиляда души.
— И двадесет биха го затруднили. Затова другите ще трябва да останат тук.
— За да умрат…
— По-вероятно е атаката да престане, когато ние се махнем.
— Работила съм с тези хора през по-голямата част от живота си. Няма да ги изоставя.
— Нареждам ти да го сториш. Освен това ние ще бъдем изложени на по-голяма опасност от тях.
Макар Иризис да бе себична в много отношения, не можеше да понесе мисълта да избяга.
— Трябва да вървя! — остро каза тя и се отдалечи. Огньовете вече се намираха под контрол, затова се отправи към стената. Там бе опасно, но поне предоставяше актуален поглед към събитията.
Бранителите на фабриката губеха. Лиринксите притежаваха удивителен усет да насочват изстрелите си, катапултите им поваляха войниците един след друг. Половината от тях вече бяха мъртви, повечето от оцелелите бяха ранени. Заменяха ги обикновени работници, които не съумяваха да нанесат никакви поражения на врага, а биваха покосявани на групи. Труповете на повалените оставаха да лежат, защото в битката нямаше време да бъдат отнесени. Всички тези хора Иризис бе познавала в течение на години.
Тя погледна към небето. Не оставаше много до зазоряване, но въздухоплавът не се виждаше никъде, а скрутаторът не й бе дал знак. Накрая тя слезе от стената, за да се подкрепи набързо — няколко минути отдих от тамошния ад.
Скрутаторът се бе оттеглил в стаята си и пишеше трескаво.
— Какво стана с въздухоплава? — саркастично попита тя. — Пореден провал?
Иризис съжали за думите си още в мига, в който те се отрониха от устата й. Но Флид не реагира. Изглежда случващото се го бе вцепенило.
— Нищо не последва след сигнала ми. Сигурно лиринксите са ги открили.
— В такъв случай с нас е свършено.
— Така изглежда. Съжалявам.
— И друг път съм била в подобна ситуация. И оцелях.
— Съмнявам се, че този път ще оцелееш — промърмори Флид.
— И без това само бе отклонило неизбежното.
Отвън се разнесе рев.
— Би ли отишла да видиш какво става? — каза скрутаторът, без да повдига глава.
Иризис изтича до предната порта, където срещна Туниз. Тъмнокожата жена бе оплискана с чужда кръв.
— Какво е положението? — напрегнато попита Иризис.
— Отблъснахме ги, но не мисля, че ще успеем да отразим следващата им атака.
Иризис погледна през строшената порта.
— Не остава дълго до зазоряване.
— Този път това няма да ги спре. Прекалено са близо до победата.
Светлокосата жена изтича обратно при скрутатора.
— Портата все още стои, но няма да издържи дълго.
— При изгрев-слънце ще бъдем надвити. — Флид отнесе купчина документи до пещта и ги блъсна вътре. Пламъците се нахвърлиха върху хартия и отнесоха пепелта към комина.