Светлината на утрото започна да се разстила около фабриката. Иризис се бе отправила обратно към стената, за да се присъедини към последния отпор. Внезапно разнесло се ликуване я накара да изкачи тичешком оставащите стъпала. Запъхтян, скрутаторът изникна до нея.
Над западния склон, между планините, бяха изникнали кланкери. Представляваха по-голям модел от изработваните тук, с десет крака. Освен това разполагаха с два копиемета в предната част и катапултна бойна кула зад тях.
— Двадесет и седем кланкера — каза Иризис. — Това е най-красивата гледка, която някога съм виждала.
Всички войници върху стената се смееха, ликуваха и се прегръщаха. Останалите работници също започнаха да се изкачват, за да се насладят на неочакваната гледка. Лиринксите вече се отдръпваха в гората. Нападението бе свършило.
Иризис погледна косо към Флид. Лицето му бе сгърчено в изключително силно терзание.
— Какво има? — попита тя, отпуснала ръка върху неговата. Скрутаторът не отговори. — Ксервиш?
Ксервиш Флид обърна безмесното си лице към нея.
— Виждаш ли емблемата на първия кланкер?
— Да, разбира се. Е, и?
— Това е символът на най-големия ми враг. Който е и твоят най-голям враг, Иризис. Човекът, който няма да намери покой, докато не унищожи и двама ни. Перквизитор Джал-Ниш Хлар.
Две
Иризис понечи да поеме дъх и установи, че въздухът я задавя, внезапно оказал се гъст като кашата от заводската столова.
— Какво ще прави с нас? — промълви тя.
— Ще наблюдава, ще изчаква, ще дебне подходящ момент. Той обожава да разтегля тези неща, за да измъчва враговете си по-добре. Трябва да сляза да го посрещна. А ти най-добре се дръж настрана, нека не те вижда веднага.
Флид пое надолу по стълбите, приведен. Иризис изпита още по-голяма симпатия към него. Скрутаторът бе неумолим и закален човек, достоен и честен. Той бе сторил всичко по силите си, но то не се бе оказало достатъчно.
Тя понесе арбалета и болтовете си към задната част на фабриката. Повечето от работниците останаха на стената, за да посрещнат кланкерите. А Иризис излезе през задния вход и слезе в дефилето сред отпадъците. Това зловонно и отвратително място изглеждаше подходящо за настоящото й отчаяние.
Жената пое сред скалите. Не бе идвала тук след някогашния си неуспешен опит за самоубийство. Тогава я беше спасила единствено появата на Ниш, който за малко не бе намерил смъртта си, но за свой късмет бе паднал сред фермата за мъх на полуидиота Ейрин Мас.
Струваше й се, че това се е случило преди цяла вечност — тогавашната й личност й изглеждаше толкова непозната. А какво ли бе станало с Мас? Бе се оказало, че той не е никакъв полуидиот, а умел осведомител, работещ за скрутатора.
Ниш й липсваше. Възможно ли беше той да е още жив? Не изглеждаше вероятно, но пък дребничкият механик бе изобретателен. Ако някой можеше да оцелее, то това бе Ниш.
Иризис продължи да крачи по склона. Гладките скали бяха покрити с тъмнозелен пролетен мъх, подтикващ я да си свали ботушите и да тръгне боса. И защо не? Нека се наслаждава на дребните неща в живота, докато още го притежава.
Тук беше спокойно. От това място щетите върху фабриката почти не се виждаха. Определено приличаше на архитектурен кошмар, но не и на кърваво полесражение.
Иризис се настани край стръмнината и се загледа в лишеите. Цветовата им последователност на зелено, сиво, кафяво, жълто и (дори) червено й даде идея за брошка. Тя започна да обмисля изработката й в главата си, макар да знаеше, че никога няма да я направи.
По забавен начин се развиваше животът. Кой би могъл да си представи всичко това само преди няколко месеца? Иризис подметна камъче в дланта си и понечи да го хвърли отвъд ръба, но спря. Ниш бе сторил същото сред неприятни последици.
Мисълта за последиците я парализира за няколко секунди, сетне тя се усмихна, сви рамене и пусна камъчето си обратно на земята. Не можеше да живее по такъв начин. Изправи се, изтупа ръце и се отправи обратно.
Достигна чакълестата зона пред предната част на стената едновременно с първия кланкер. Машината спря със стържене. Стрелецът скочи долу и застана край задния люк, стиснал дръжката, без да го отваря. Останалите кланкери също се приближиха, с което почти изцяло запълниха пространството пред завода. От вътрешността им започнаха да изскачат въоръжени и закалени в битка бойци — по десет от машина — които се строяваха край механичните крака.