Ксервиш Флид изникна сам от разрушената порта. Изглеждаше дребен и съсухрен. Изгряващото слънце улови ъгловатостта на лицето му. Създаваше се впечатлението, че скрутаторът споделя разрушеността на фабриката.
Едва тогава стрелецът от първия кланкер отвори люка. Появилият се човек полагаше усилия да накара излизането си да изглежда лесно, но все пак неспособен да скрие болката си. Краката му се отпуснаха върху чакъла с изхрущяване. Той залитна, но се изправи.
Някога заоблен, понастоящем перквизиторът бе изграден единствено от мускули. Дясната му ръка бе отрязана при рамото, което му придаваше неравномерен вид. Иризис, извършила касапската операция, за да спаси живота му, щеше да помни писъците до края на живота си.
Лиринксът, атакувал Джал-Ниш, бе разсякъл лицето му. Ноктите бяха лишили перквизитора и от око. Иризис още помнеше увисналата топка желе, надничаща от очната кухина. Бе й се налагало да се грижи за бащата на Ниш по време на цялото пътуване обратно към фабриката.
Сега увредените части от лицето му бяха скрити под полирана платинова маска, покрила липсващото око, противния червен кратер, заменил носа, и изкривената буза. Металът се извиваше под другото ухо, където тънка ивица от същия материал заобикаляше главата му. Подобна ивица обкръжаваше челото. В долната част на маската бе изрязан малък отвор за устата във формата на полумесец със закривени надолу рога. Той бе достатъчен за пиене през сламка, но не и за хранене. Сигурно перквизиторът си сваляше маската, когато ядеше.
Иризис продължи по павираната пътека, опасваща фабриката. Тя трябваше да види сблъсъка между двамата — това щеше да покаже съдбата й. Оставаха й още десетина крачки, когато перквизиторът рязко се обърна. Единственото око се втренчи в нея. Иризис застина. Изражението на лицето не се промени, но погледът съдържаше неустоима ненавист.
Няколко секунди той не помръдна, а после се обърна по начин, указващ незначителността й, и закрачи към скрутатора. Иризис затаи дъх.
— Перквизитор Хлар! — Ксервиш Флид протегна ръка. — Не мога да кажа, че някога сме виждали по-приятна гледка.
Джал-Ниш се поколеба за момент, сетне пое протегнатата му десница.
— Скрутаторе.
Някога гласът му бе звучал с топла плътност. Сега се отличаваше с пиянско завалване, породено от разрушената му уста. Перквизиторът се поклони, при което Иризис почти очакваше маската му да се изхлузи. Но нищо подобно не се случи.
— Изглежда пристигнахме точно навреме.
— Лиринксите бяха неумолими, Джал-Ниш. Те добре познават важността на това място и неговите работници.
— Нещата не се развиват добре след преместването ви тук — каза перквизиторът.
Тези му думи съдържаха заплаха и Иризис не бе единствената, която я забеляза.
— Наследих трудна ситуация.
— Това беше отдавна. След толкова време би трябвало да сте я стабилизирали.
Един перквизитор не би разговарял по подобен начин със скрутатор. Изглежда Джал-Ниш Хлар криеше нещо.
— Как се развива войната надолу по крайбрежието? — попита Флид.
Това беше удар по самодоволството на противника, само че неуспешен:
— Лошо. Макар че би могло да бъде и по-добре, ако разполагахме с кланкерите, които ръждясват тук без контролери.
— Не оглавявате ли вие проучването за гаснещите възлови точки? — поинтересува се скрутаторът. — Какъв напредък има там?
— Засега никакъв — неохотно призна Хлар. — Но възложих работата на нов екип. Много скоро очаквам резултати.
— Какъв екип?
— Предвождан от гадател Фламас.
Скрутаторът повдигна слятата си вежда.
— Дързък избор, перквизиторе. Не се съмнявам, че имате причини.
— Той няма да ме разочарова.
— Убеден съм. Но аз забравям, че сте пътували дълго и припряно. Трябва да сте не по-малко уморен от нас. Заповядайте вътре, закуската ни очаква.
— Предпочитам най-напред да огледам щетите, ако не възразявате, а после ще сляза в мината.
— Мината се намира във вражески ръце.
— Какво? — ревна Джал-Ниш. Войниците се извърнаха, вбили ботуши в чакъла. Перквизиторът снижи глас. — Това е много лошо, скрутаторе. Излишно е да ви напомням, че Съветът е изключително недоволен. Когато тези новини стигнат до членовете му… не зная как ще реагират, сър.