— Аз също съм недоволен, перквизиторе, но не мога да върша чудеса. Само армия би смогнала да защитава това място срещу сили като тези, които ни нападат, а членовете на Съвета до този момент не са сметнали за необходимо да ми предоставят командването на такава. Но имам план. Елате, ще ви разкажа подробности по пътя. — Той поведе перквизитора към портите.
Иризис се поотпусна. Сблъсъкът нямаше да бъде толкова яростен, колкото се бе опасявала. Ала положението пак беше лошо. Начинът, по който Хлар разговаряше със скрутатора, показваше, че перквизиторът разполага с подкрепата на Съвета. И показваше още, че точно обратното е в сила за скрутатор Флид.
Тя се върна в занаятчийския цех, където провери напредъка на хората си и огледа завършените контролери. Както очакваше, никъде не откри недостатъци в изработката. Занаятчиите й работеха добре. Все пак й се наложи да смъмри неколцина от чираците, започнали да се отнасят немарливо към уроците си.
Всъщност Иризис не ги винеше, самата тя трудно можеше да се съсредоточи. Перквизиторът бе изпитал антипатия към занаятчията още от първия момент, в който се бе сблъскал с нея, но по време на преследването на Тиан сред снежното плато това му чувство се бе превърнало в изгарящо презрение. Същото можеше да се каже и за нея. Тя дори си бе позволила да го зашлеви по лицето, строшавайки носа му, защото Джал-Ниш се беше държал грубо с придружавалата ги Юлия. В яростта си перквизиторът бе наредил смъртта й, само че сержантът бе отказал да изпълни заповедта. Още тогава бащата на Ниш я бе намразил силно.
Но същинската причина за ненавистта му се бе зародила впоследствие, когато, осакатен от лиринкска атака и молещ да бъде оставен да умре, Иризис вместо това се бе вслушала в настояването на Ниш и бе спасила живота на баща му. Опериран насред снежната пустош, сред виелици, Джал-Ниш Хлар действително бе оцелял — деформиран, еднорък, осъден на постоянна агония. Той бе решил да използва нежелания си живот, за да стовари същата агония върху Иризис. И разполагаше със силно оръжие, за да го стори: бе отгатнал тайната за занаятчийската й неспособност. А перквизиторът не обичаше внезапните и силни удари. В стила му беше да удължава болката до невъзможност.
Същата вечер Иризис си легна рано. В сънищата й отмъстителният Джал-Ниш я преследваше, за да свали маска и да излее върху ужасената жена жълтеникава гной от раните си…
Тя се сепна и с трескава неопитност запали фенера си. Стаята беше празна, разбира се. Вратата си оставаше залостена. Но дори и на светло Иризис не можа да заспи отново.
Юлия бе прекарала последните два дни под леглото си. Тя често спеше там, свита в най-тъмния ъгъл. В най-голяма степен я бе измъчвал шумът. Писъците, врязванията на снаряди, рухването на блокове, неспирните викове и оръжейни удари не можеха да бъдат отстранени дори с комбинация от запушалки и антифони. Имаше прекалено много шум. Цялата сграда се тресеше.
Най-лошото бе изгубването на кататоничното състояние, спасявало я толкова много пъти. В него тя не чувстваше нищо, дори боят не бе в състояние да я изтръгне от него. След бягството от мината не бе съумявала да го използва. Това я ужасяваше — както я ужасяваше и внезапната нестабилност на перцептивния й талант. Животът й се променяше, а тя не знаеше защо. Губеше контрола, над който бе работила толкова усилено.
Най-сетне звуците от битката спряха. Тя чу ликуване, последвано от стърженето и тежките стъпки на кланкери. Юлия отдавна бе усетила приближаването им. И щеше да е казала на скрутатора още преди часове, ако той се бе сетил да попита. Контролерите на машините бяха изникнали в ума й още предишния ден.
Бе усетила и друго — че Джал-Ниш е в една от машините. Притежаването на известна способност в Тайното изкуство бе изискване към всички, заемащи перквизиторски пост. Затова бащата на Ниш се появяваше в мисловния й модел. В онзи ужасен ден край замръзналата река той я беше ударил. Юлия никога нямаше да му прости това и винаги щеше да се страхува от него. В живота си бе научила, че силните измъчват слабите.
Само ако Ниш беше тук. Но Ниш се бе изгубил с балона, а тя не можеше да определи дали е жив, защото той не се появяваше в решетката й. Ниш, Ниш, Ниш. Тя не спираше да мисли за него. Онзи път в коша на балона тя за пръв път бе познала любовта. Кожа върху кожа. Плът в плът. Екстаз. Много пъти в ума си тя бе преповтаряла преживяното, понякога многократно.