Но яркостта на преживяването бе започнала да чезне — като съобщение, повтаряно прекалено често. Споменът вече не я разчувстваше със същата сила, не беше достоен заместител на преживяването. Тя искаше да го изпита отново, само че Ниш го нямаше. И той, като Мюли, я беше изоставил. Нейният близнак бе единственият друг човек, към когото бе изпитвала привързаност. Изглежда обичта водеше единствено до изоставяне. Копнежът й бе изместен от отчаяние.
Носът й долови слаба миризма на разложение.
— Излез, перцепторе! Нужна си в мината.
Това бе омразният глас на перквизитора. Юлия не се осмеляваше да се възпротиви. Възелът му в решетъчния й модел изглеждаше променен: много по-голяма, подута плетеница. Дори това представляваше достатъчно предупреждение.
— Веднага, перцепторе.
Юлия изпълзя изпод кревата. Перквизиторът беше застанал на прага. Зад него се виждаха скрутаторът и дузина войници. Сега зловонието се усещаше по-силно. То идваше иззад маската. Жената се изправи и, неспособна да се сдържи заради миризмата, повърна на пода.
Малка капчица стомашен сок попадна върху излъскания ботуш на перквизитора. Той потръпна, а Юлия потрепера, решила, че той ще я удари отново. Джал-Ниш дръпна одеялото, обърса обувка и го захвърли.
— Почистете я и я доведете! — студено каза той.
Почти час по-късно те се бяха събрали пред входа на мината, край която стояха четири кланкера и четиридесет войника с тежко снаряжение. Предвождаше ги капитанът на перквизитора, напълно плешив мъж, лишен дори и от вежди, но за сметка на това с подрязана гъста черна брада. Липсваха му четири предни зъба. Дребното му тяло бе изключително мускулесто.
Решетката беше повдигната и входът изглеждаше празен.
— Колко лиринкси усещаш в тунела, перцепторе? — изхриптя Джал-Ниш. Светлината на фенера блестеше по металната буза.
Маската я ужасяваше — с това, което криеше, и с това, което позволяваше. Възползващ се от прикритието й, перквизиторът можеше да си позволи всичко.
— Двама — отвърна тя, прободена от лошо предчувствие. — И още един близо до асансьора.
Капитанът видимо се отпусна.
— Знаеш задълженията си, капитане — каза Джал-Ниш Хлар.
В отговор на сигнала войниците поеха напред по двойки. Пристъпваха бавно — отчасти от предпазливост, отчасти заради изключително тежките арбалети. Четирите кланкера също се разделиха на две групи, за да заемат позиция около входа. Оръжията им бяха насочени към зеещия проход.
Войниците влязоха. Бойците от втората двойка държаха фенери, прикрепени към върлини. Вървящите най-отпред приготвиха оръжията си.
— Ела, перцепторе. — Джал-Ниш посегна да я хване за ръката.
Юлия потръпна, но му позволи. Добре познаваше наказанието за неподчинение.
— Ето един! — ревна войник с фенер. Първите бойци стреляха.
Лиринксът изпищя. Звукът на болка се заби упорито в главата на Юлия. Стрелялите ратници отстъпиха назад, за да презаредят чудатите си арбалети, а други двама заеха местата им.
— До асансьора е чисто — извика някой.
Приближиха се до простреляния враг. Лиринксът беше мъртъв, гръдният му кош представляваше отвратителна гледка. Юлия надушваше кръвта му. Искаше й се да избяга, но перквизиторът нямаше да й позволи.
— Това оръжие беше моя идея — небрежно й обясни Джал-Ниш. Тя се опита да се отдалечи, но бе задържана с лекота. — Измислих го след случилото се при ледените куполи. Помниш ли, Юлия?
Тя не искаше да помни, но помнеше. И то с отвратителни подробности.
— Враговете ни са прекалено бързи, ловки и силни. Трудни са за убиване, а същевременно едничък лиринкс може да унищожи половин отряд войници. Не спирах да се питам: как бихме могли да изравним съотношението на силите? Това оръжие е отговорът — арбалет, който изстрелва не един, а шест болта. Средният попада в прицела, останалите се разгръщат около него. Шансът да убиеш врага се увеличава шесторно. Ако стреляш отблизо, и шестте болта попадат в целта. Край на тревогите с ранени лиринкси. Умно, нали?
В гърлото на Юлия се зараждаше писък. Тя ненавиждаше насилието.
— На теб говоря, перцепторе. Отговори ми или…
— Да — прошепна тя. — Много умно.
— Накарах механиците си да изработят прототип и той проработи толкова добре, че моментално бяха изработени още петстотин бройки. Оръжие като това може да промени хода на войната, перцепторе.