— Невъзможно е — каза Клоор. — Водата…
— Майната й на водата! — изръмжа перквизиторът. — Продължавайте.
— Навлиза по-бързо, отколкото сме в състояние да я изпомпаме.
— Донесете още помпи.
Скоро мястото около шахтата бе изпълнено с винтови помпи и сумтенията на задвижващите ги работници. По-голямата част от водата бе отведена и копаенето продължи. На втория ден се случи отново — този път шахтата се изпълни още по-бързо, двама миньори се оказаха залети. Единият успя да улови въжето, подхвърлено му от Клоор, но вторият така и не изплува.
Клоор скочи веднага и се изгуби под разплискващата се вода. Юлия затаи дъх, очакваща най-лошото, сетне главата на старшия миньор разкъса повърхността. Той даде знак и бе изтеглен заедно със спасения работник.
Миньорът се бе нагълтал с мръсна вода и трябваше да бъде отнесен в лазарета. Сегашните помпи отново се оказаха недостатъчни. Докато чакаше новите да пристигнат, Джал-Ниш повика Туниз и започна разпалено да й говори. След миг тя започна да чертае нещо върху пода. Клоор също бе привикан за инструкции.
— Заеми се — каза накрая перквизиторът. — Не, чакай. Има и друго. С толкова помпи ще са ни нужни поне петдесет човека, които да ги задвижват. Погрижи се и за това.
— Имате ли нещо предвид, сър?
— Открий начин помпите да се задвижват от полето. И го реализирай.
— Ще говоря с Иризис. Тя…
— Иризис няма да бъде тук — със стържещ глас отвърна Джал-Ниш. — Възложи работата на компетентен занаятчия, отговорнико, ако разполагаш с такъв. Искам да е готово до сутринта.
— Невъзможно, сър.
— Ако не бъде изпълнено, ще чистиш отпадните тръби до края на живота си.
— Не разполагаме с кристал. Не…
— Това са помпи, а не кланкери. Искаш да ми кажеш, че кристалните отломки няма да свършат работа?
— Ще говоря със занаятчиите. — Туниз изтича.
Появи се операторът, когото Джал-Ниш бе отпратил по-рано днес.
— Е, какво научи? — излая перквизиторът. — Не стой като пън, момче.
Момъкът се приближи, вторачен в пода.
— В момента полето е необичайно слабо, сър. За пръв път от десетте години, в които са започнали да отбелязват промените, е в такова състояние.
— Некадърни глупаци. Когато аз застана начело, бързо ще се научат.
Следобед, когато шахтата най-сетне бе суха, един от кланкерите довлече две големи извити парчета желязо. Те бяха отнесени до девето ниво и спуснати в шахтата, където оформиха цилиндър две дължини в диаметър и също толкова висок. Сглобките бяха грижливо насмолени. Работата продължи, като миньорите сега копаеха под цилиндъра, а други работници го вбиваха надолу, за да добавят нов пръстен и предотвратят поредното избликване на вода.
На следващата сутрин малко преди обед Туниз и занаятчия Оон-Ми донесоха образец на механизма за помпите. Той представляваше странно устройство от метални тръби с оголен контролер. Приличаше на хаотична плетеница от жици и кристал.
— Какво по дяволите е това? — тросна се Джал-Ниш.
Двете бяха работили цяла нощ и Туниз нямаше намерение да търпи подобна грубост. Тя се изправи в цял ръст, с една глава по-висока от перквизитора, и оголи изпилените си зъби.
— Подлагате на съмнение способността ми, сър? — каза тя в мека заплаха. — Поискахте контролер за помпа, имате го.
За момент изглеждаше, че Джал-Ниш ще избухне, но той промени намерението си.
— Ако проработи, ще съм доволен. Ако не…
Туниз и занаятчията го монтираха към една от помпите. Оон-Ми вложи енергия в контролера и от изходната тръба потече вода.
— Добре — каза перквизиторът. — Отнесете демонтирания ръчен механизъм. И до утре искам всички помпи да бъдат модифицирани.
Миньорите работеха трескаво.
— Това не ми харесва — каза Клоор на следващия ден, докато трети пръстен биваше вложен в дупката, вече пет дължини дълбока. — Налягането е прекалено силно. Ако ударим лошо място, водата ще нахлуе и ще изпълни шахтата за секунди.
— Тогава нека хората ти влачат въжета след себе си, за да бъдат издърпани при нужда — каза Джал-Ниш, който намираше решение на всеки проблем. — Как изобщо си станал старши миньор? Перцепторе, готова ли си?