Ксервиш си избра купа чай и малко захаросани сливи — не трябваше да привлича внимание — и закуца към нея. Днес костите го боляха повече от обичайното, напомнящи за мъчението, докарало ги в настоящото състояние.
Иризис повдигна очи, докато той сядаше, и му се усмихна. Жестът й го изпълни с неочаквана топлина, която Флид побърза да среже. Не изглупявай, дъртако.
— Добри или лоши новини? — попита тя.
— Най-лошите. Полето непрекъснато отслабва и Юлия казва, че възелът е болен. Джал-Ниш смята, че това е работа на лиринксите. И вини мен.
— В последно време полето се изменя странно.
— Не знаех това.
— Откакто лиринксите завзеха мината. Покрай нападенията не го осъзнахме веднага. Мислите ли, че те действително са причинили нещо на възловата точка?
— Възможно е, макар че тя се намира под десето ниво, което е напълно наводнено. Как са успели да го достигнат? Те се страхуват от водата, а не открихме следи от копаене. — Той замълча. — Но сега нямаме време за това. Перквизиторът се кани да направи хода си. Пристигнаха съобщения от Съвета, които той очакваше с голямо нетърпение.
— Какво възнамерявате да правите?
— Не зная, но можеш да бъдеш сигурна, че броени минути след отстраняването ми ти ще се озовеш в тъмницата. Той те иска в ръцете си, Иризис, дори по-силно отколкото иска да унищожи мен.
Тя сви дългите си пръсти.
— Няма какво да сторя.
— Колко време ще ти е необходимо, за да се приготвиш?
Иризис докосна индикатора, окачен на врата й.
— Това е единственото нещо, без което не мога. В спешен случай мога да тръгна веднага. Но бих искала да взема занаятчийските си инструменти.
— Вземи ги, вземи и всичко друго, което ще ти потрябва. Също и оръжие, което можеш да скриеш. Изчаквай сигнала ми.
— В занаятчийския цех?
— Не, това място е прекалено лесно за отцепване. — Флид извъртя стола си, за да може да вижда вратата.
— На стената между цистерната и тоалетните има стълбище.
— Същото важи и за него. Не можем да рискуваме.
— Не се страхувам да умра, сър, ако се стигне до това.
— Но аз не искам да умираш. Все още ти предстои да се заемеш с възлите, а ако съдя по новините, които чух току-що, случаят е изключително належащ. Когато бъда отстранен, Джал-Ниш ще изостави работата ми. Той вярва във военните решения, но те няма да са ни от полза срещу лиринксите.
— Новите арбалети му донесоха пълен успех.
— В мината! Те са прекалено тежки и несигурни, за да бъдат използвани в битка, както скоро му предстои да научи.
— Според вас по какъв начин трябва да избягам? — попита Иризис.
— От върха на най-външната цистерна можеш да се покачиш в акведукта. Последвай го отвъд хълма и над долината. Там се покатери на ръба. Ако всичко е минало добре, въздухоплавът ще те вземе.
— А ако не го стори?
— В такъв случай те съветвам да скочиш.
Тя прочисти внезапно скованото си гърло.
— Ще отида в хангара. Ако се наложи, ще мога да изляза през страничната порта.
— Цистерните са далече.
— Ще успея. Но това означава ли, че ще трябва сама да работя над проблема с възловите точки?
— Вече съм се погрижил за останалите от екипа.
— Сред тях има ли мистик?
— Да.
— Ами Юлия? Тя щеше да ми помогне да разчета възела.
— При настоящите обстоятелства това е невъзможно. Няма как да я взема от перквизитора. Върви. Джал-Ниш ще се появи отново всеки миг.
— Ще я оставите при него?
— Тя ще се оправи. Перквизиторът има нужда от нея.
— Ще се изплаши до смърт. Ще реши, че сме я изоставили.
— Мислиш ли, че не зная? — тросна се Ксервиш Флид. — Ако можех да сторя нещо, щях. Но не мога. Хайде, върви.
Останал сам, скрутаторът си взе нова чаша чай, повика Пирси и й даде последни нареждания. Тя остана да чака край вратата. Флид бе преполовил чашата си (джинджифил и розови цветчета), когато перквизиторът се върна.
Ксервиш се постара да успокои сърцето си. Съществуваха процедури за скрутаторското понижение и разжалване, към които Джал-Ниш трябваше да се придържа. За момента Флид не се намираше в смъртна опасност, но това скоро можеше да се промени.
Отчасти скритото лице на перквизитора не показваше нищо, ала охотната крачка бе знак, че носи лоши за врага си новини. Той се доближи до масата. Единственото му око пламтеше.