— С вас е свършено, скрутаторе! — Хлар захвърли документ върху масата.
Липсата на реакция демонстрираше забележителния самоконтрол на Флид. Последният посегна към свитъка, разгърна го и провери печатите и подписите. По шест. Шестима от единадесет бяха подписали. Достатъчно, за да го обрекат.
Сетне той отмести очи към съдържанието на документа. Биваше временно отстранен, предстоеше следствие. За момента Джал-Ниш щеше да заеме мястото му.
Веднъж в живота си Флид бе подлаган на следствие. Все още носеше белезите — външни и душевни.
Но пък временното отстраняване бе за предпочитане пред уволнение. В настоящата ситуация все още запазваше правата си на скрутатор, които бяха значителни. Уволняването щеше да го превърне в личност извън закона, негражданин. И тогава Джал-Ниш би могъл да прави с него всичко, каквото си поиска.
Постът на временен скрутатор далеч не съдържаше всички права на постоянната позиция. Джал-Ниш трябваше да съгласува всяко свое действие. Но дори и това не прикриваше коренната промяна в обстоятелствата. Хлар можеше да организира удобно убийство без свидетели и впоследствие да отрече участието си. И несъмнено това бе планът му. Скрутаторите бяха изключително умели в прикриването на доказателства — точно колкото в откриването им.
Флид захвърли документа, при което събори чашата си. Тя се пръсна на късчета. Пирси срещна погледа му, кимна и изчезна.
— Не мисля, че все още сте ме надвили, сър — каза Ксервиш.
— Временно изпълняващият длъжността скрутатор стои по-високо в йерархията от отстранения.
— При определени обстоятелства.
— Да. Като например сегашните.
— И какво възнамерявате да правите? Да ме убиете тихомълком, без свидетели?
В окото на Хлар започна да се заражда блясък, който осакатеният се постара да скрие.
— Не искам да умирате, Ксервиш. Искам да живеете и да бъдете смазан. Това е единственото справедливо наказание, съответстващо на щетите, които причинихте с некомпетентността си.
Приближи се войник, който отдаде чест и прошепна нещо в ухото на Джал-Ниш.
— Къде е майсторът? — попита Хлар.
— Откъде бих могъл да зная? Проверете в занаятчийския цех.
— Няма я там.
— Иризис има множество отговорности — рече Флид. — Би могла да е навсякъде. А сега ще ви помоля да ме извините. Трябва да подготвя защитата си.
Както бе казала, Иризис се намираше в обширния хангар. Бе застанала край задния люк на един от кланкерите, когато Пирси изникна на прага. Иризис й помаха, а другата жена се затича към нея.
— Скрутатор Флид заръча да бягате веднага.
— Благодаря ти. Постарай се да не те видят, когато се връщаш.
Пирси се изгуби сред редиците машини, а Иризис се затича към страничната порта. В момента, в който я прекосяваше, вътрешната врата на хангара се отвори. Двама войници изскочиха, последвани от перквизитора.
— Остани на място! — ревна Джал-Ниш.
Иризис нямаше намерение да го слуша. Сега накъде? Наляво пътят до цистерните беше по-кратък, но пък войниците можеха да прекосят напряко през фабриката и да достигнат предната врата преди нея. Затова тя се обърна надясно и се затича с все сила. Ако успееше да стигне до ъгъла навреме, щеше да им се наложи да претърсват и двете посоки.
Успя на косъм. От лявата й страна се намираше плацът, понастоящем празен. Отдясно се простираше дългата стена на казармените помещения и зимната тренировъчна. Пред нея очакваха градини и овощия, по това време на годината пълни с работници. Но никой там не би я нападнал.
— Ето я! Спри или ще стреляме, майсторе.
Спри и ще стреляме, помисли си тя и продължи да тича. Преднината й бе достатъчна, за да я постави извън обсега на точен арбалетен изстрел, ала това не я караше да се чувства спокойна. С малко късмет можеше да бъде уцелена и от двойно по-голямо разстояние.
Пред нея се издигаше заоблена опорна стена, обграждаща ъгъла на тренировъчния двор. Раницата удряше Иризис при всяка крачка, гърдите й подскачаха болезнено. А все още й оставаше още много път.
Няколко болта удариха камъка, прорязвайки сиви дири в мъха на стената. Бяха профучали съвсем близо до нея. Иризис се затича встрани, подхлъзна се и падна на ръце върху павираната земя, одирайки дланта си. Веднага скочи на крака и погледна назад, за да види как вторият войник се прицелва.