Гилаелит се колеба дълго, преди да отговори.
— Той би могъл да ми помогне да надникна в тайни, които никой не е съумял да разкрие…
Той не довърши мисълта си, оказала се изместена от други, неизказани.
— Но ако амплиметът разговаря с възела…
— Това би било нещо напълно ново. Непонятно.
— Ами ако възловите точки са ключът? Ако един кристал може да разговаря с възел, какво би станало, ако самите възли разговаряха помежду си?
Гилаелит скочи.
— Осъзнаваш ли какво каза?
— Просто си помислих за това. Не зная отговора.
— Аз също. Но е възможно през цялото това време да съм подхождал към проблема от грешни предпоставки. — Домакинът седна отново, потънал в мисли.
Тиан все още се чудеше за него.
— И си избрал да останеш непорочен?
Гилаелит кимна.
— Да.
— Имаме нещо общо. Аз също съм девствена.
Той пробно изрече думата.
— Струва ми се странно да се самоопределям през това качество, но не съжалявам. Това направи един невъзможен живот възможен. Богат живот на ума.
Той се загледа в нея.
Това признание го поставяше в нова светлина, не толкова заплашителна.
— Какво ще правиш сега?
— Не бях прав в преценката си за теб и се извинявам. Минис ми разказа какво си направила.
Ето защо се бе променил — искаше да използва талантите й. Но Тиан не се чувстваше разочарована. Всеки трябваше да намери определена роля в света.
— Не мога да те изправя отново на крака — каза той, — но ако има нещо, с което бих могъл да облекча положението ти, ще го сторя.
— А какво ще искаш от мен в замяна?
— Върху амплимета е наложена нова структура. Струва ми се, че това е следствие от твоята употреба. За мен е прекалено опасно да го използвам. Както и за всеки друг.
— И всеки друг — повтори тя. Следователно всеки, който искаше кристала, трябваше да вземе и нея. Предстоеше й живот на експлоатация. Но пък това бе далеч повече за предпочитане пред алтернативата. Нищо не й пречеше да сътрудничи, макар да не виждаше как Гилаелит ще оцелее дълго. Още една причина да получи исканото от нея — работещ таптер, който да може да отнесе при скрутаторите и най-сетне да знае, че е изпълнила дълга си.
Можеше ли да му има доверие? Бе склонна да отговори положително, но пък се бе доверила и на Минис. Занапред нямаше да бъде толкова наивна.
— Може ли таптерът да бъде поправен?
Гилаелит бе започнал да се разхожда из стаята, за да размишлява.
— Ковачите ми изправиха смачкания корпус. Не е същият като преди, но ще свърши работа. Освен това ги накарах да поправят механизмите — онези, които можах да разбера. Освен ако някой съществен елемент не е пострадал необратимо при падането, смятам, че отново ще проработи. Имам добра работилница.
— Ще ти помогна — каза Тиан. — Но искам таптера.
Отговорът му дойде след дълъг размисъл.
— Ще го имаш, но не и амплимета.
Погледите им се срещнаха, ала занаятчията не можа да разгадае мисълта му. Дали таптерът можеше да полети и без бипирамидата? Малиен бе смятала така, макар че нямаше да бъде лесно. Но Тиан не можеше да се надява на повече.
— Съгласна съм. — Тя протегна ръка.
Гилаелит я пое.
— Ти ще ръководиш поправките. Ще ти изработя инвалиден стол, който да задвижваш с ръце. Не може да замени ходенето, но е по-добре от лежане по гръб.
— Кога започваме? — нетърпеливо запита тя. Прекалено нетърпеливо. Овладей се, Тиан. Недей да изглеждаш прекалено ентусиазирана. Не се доверявай!
— Колкото се може по-скоро, ако си се възстановила. Опасявам се…
Той замлъкна и отиде до прозореца, за да надникне към кратера.
— От какво?
— Всички сили на Сантенар ще поискат да притежават таптера, щом узнаят за него, а аз не съм толкова глупав, за да си помисля, че той може да бъде запазен в тайна. Дори и моите слуги могат да бъдат накарани да проговорят, ако наградата е достатъчна. Или мъчението! После идваш ти.
— Какво искаш да кажеш?
— Ти също си скъп трофей, Тиан.
— Саката, която не може да стори нищо сама? — презрително каза тя.
— Занаятчия с брилянтен ум, способна да разреши проблем, убягвал на аахимите в продължение на две столетия — тайната на полета.