Троист изпрати войник при друг от постовете, за да получи още сведения. Скоро изпратеният се върна, задъхан.
— На север има голям облак. Трябва да са стотици от негодниците.
— Ето защо главната им сила се движи в такава посока — каза Троист. — Възнамеряват да ни притиснат. Дали да отстъпя, или да ги посрещна тук? Какво смяташ, Орбис?
Стратегът Орбис бе неопитен във всяко едно отношение, включително въздържане от заплитането в собствените си крака, но компенсираше с една ключова ценност: никога не забравяше нещо, свързано с работата му. В главата си пазеше подробно описание от всяка битка, водена между човеци и лиринкси през последните сто и петдесет години. Или поне всяка битка, в която бяха оцелели човеци, които да я опишат.
Стратегът се почеса по главата, разрошвайки редеещите си кичури коса. Сред тях лъщеше череп, покрит с неравни петна. Кожата по ръцете и краката му се люспеше. Като цяло той пораждаше впечатление на разпад.
— И в двете действия има ползи — не помогна той. — Зависи какво са замислили. Тукашната местност е равна като плот на маса, така че няма да откриете по-добро място да се защитавате. Или по-лошо!
— В такъв случай ще останем. — Троист предаде нарежданията си. Вестоносци непрекъснато сновяха между командната палатка и постовете и докладваха, че лиринксите продължават да заобикалят и в момента се намират на юг.
Едновременно с горещината на деня нарастваше и всеобщото напрежение. Потта на Ниш можеше да запълни цяла кофа. Той навлажняваше уста с глътки вода, по чийто вкус можеше да се съди, че нещо е умряло вътре. Но това бе единствената вода, с която разполагаха. Кръстосващата насам-натам Яра изглеждаше спокойна като лед, но кокалчетата й бяха побелели. Лилиуен плачеше, а Мериуен запазваше отчаяния си стоицизъм. На Хлар му се искаше да изглежда също толкова спокоен. Струваше му се, че ужасът се е врязал на челото му, за да се покаже пред всички.
— Това е Ромитс, сър! — дотича един от вестоносците.
Всички войници се обърнаха едновременно към него — парчета желязо, привлечени от магнетит.
— Какво? — промърмори Троист.
— От север доближава капитан Ромитс. Постовият е разпознал флага му върху кланкер.
Троист изтича към дървото и се покатери.
— Наистина е Ромитс! — ревна той, а възторгът му заплашваше с падане не само него, а и намиращия се в същото дърво наблюдател. — Води девет… не, десет… не, дванадесет кланкера, всеки накачулен с войници. Трябва да са поне двеста!
Скоро и намиращите се на земята бойци можеха да видят машините, изникващи от прахта.
— Това не е достатъчно — продължи Троист, вече слязъл. — Но пак са добре дошли.
Малко след присъединяването на Ромитс разузнавачите докладваха, че лиринксите бързо се отдалечават.
— Странно — каза Троист. — Орбис?
— Бих казал, че това се дължи на подкрепленията ни. Лиринксите не обичат да се бият на дневна светлина, освен ако не разполагат с голямо предимство.
— На мен ми изглежда, че и сега разполагат с него.
— Да, ако бяха нападнали призори. Но ярката слънчева светлина ги затруднява да виждат. Жегата също не им понася. В крайна сметка те идват от празнотата, която е тъмно и студено място. Поне според Сказанията.
— Възможно е тези условия да ги объркват — предположи Ниш.
— В малки групи представляват умни и коварни бойци, но не са добри тактици. — Орбис отстрани косъмче, затъкнало се под нокътя на показалеца му. — Ситуациите, в които сме ги побеждавали неочаквано, неизменно са големи, усложнени сражения, където нашите сили са били разпръснати, но са се придържали към изготвения план.
— Те разчитат на тъмнината, силата и бързината си. Това им отстъпление ме навежда на нови мисли — рече Троист. — Възнамерявах да поемем към Червейната гора, както знаете, само че това място би помагало повече на тях. Може би ще е по-добре да останем в равнините, където лиринксите няма да са в състояние да ни изненадат, а обстоятелствата са по-благоприятни за нас. А сега нека преговорим тактиката си отново. За момента те се оттеглиха, но все някога ще влезем в битка.
Останаха нащрек до средата на деня, когато наблюдателите докладваха, че лиринксите са изчезнали отвъд хоризонта. Придружаван от Ниш, Троист се зае да обиколи хората си, за да им предаде случилото се.