Выбрать главу

— Защо не останаха да се сражават? — попита един мършав войник, който не би оцелял и пет минути от сражението.

— Ще получиш шанса си, Мамберлин — отвърна Троист и го потупа по рамото, преди да се отдалечи.

Крил-Ниш не последва командира си веднага.

— Нима бързаш толкова да влезеш в битка? — попита механикът. — Един лиринкс би могъл да те убие за секунди.

— А може и аз да го убия — отвърна войникът. — Дошли сме тук, за да се бием, а не да чакаме.

Хлар не споделяше мнението му, но не сподели и възгледите си. Не искаше да създава лошо впечатление за себе си. Затова искрено пожела успех на войника и също се отдалечи.

Армията продължи на югоизток през Алмадин. Към тях продължаваха да се присъединяват бойци и кланкери. Лиринксите все така представляваха близка заплаха, която държеше всички напрегнати, макар че сега Троист вървеше начело на заплашителна сила.

В пладнето на един горещ пролетен ден достигнаха широка, криволичеща река и трябваше да продължат успоредно на нея, за да намерят брод за машините. Тук имаше високи дървета и тръстики с човешки ръст.

— Идеално място за засада — отбеляза Троист, обхождайки мястото.

Но единствената засада бе изпълнена от стадо разгневени биволи. На следващата утрин разузнавачите докладваха струпването на значителна сила конструкти на границата между Алмадин и Ренкид.

— Приятели или врагове? — обърна се Троист към Ниш.

— По-вероятно второто.

— Аахимите са достоен вид. Ще изпратя посланик. — Троист започна да рови сред документите си, поглеждайки Ниш с наклонена встрани глава.

Изглежда замисляше нещо.

— Звучи… опасно — каза механикът.

— Би могло да се окаже, затова се нуждая от правилния човек.

Хлар изпитваше неустоимо желание да изскочи от палатката.

— Теб имах предвид, Крил-Ниш.

— Мен?! — възкликна въпросният.

— Не мога да оставя армията, докато наблизо има лиринкси.

— Но някой от офицерите ви несъмнено би… — поде Ниш.

— Те са добри войници, но Ромитс ми е нужен. Лейтенант Флонд не може да отвори уста, без да изтърси мръсотия, Пранди заеква тъй силно, че не може да оформи и изречение, а що се отнася до Буфон…

— Той е пълен мърляч. Но все пак…

— Аахимите биха се обидили невероятно от такъв посланик. Витис е не само техен предводител, а и представител на един свят. Офицерите ми не разполагат нито с потеклото, нито с ранга.

— Аз също.

— Но ти си бил писар и преводач при знатни търговци. Познаваш протокола и любезностите.

— Не и аахимските.

— Разполагам с човек, който ще ти предаде нужните знания. Освен това си от добро семейство и баща ти е скрутатор.

— Само перквизитор.

— Последните депеши, пристигнали тази нощ, сочат, че той е бил назначен за временен скрутатор на мястото на твоя покровител Ксер… — Той направи справка с името. — Ксервиш Флид, който е бил отстранен.

— Ксервиш е отстранен?! — високо възкликна Ниш. — За какво?

— Не пише.

Какво ли ставаше във фабриката? Щом баща му беше начело, как ли се справяха Юлия и Иризис? През последните седмици Ниш не бе имал време да мисли за тях.

— Неприятно ми е да чуя това. Флид е достоен и честен човек.

— Тогава защо е станал скрутатор? — Троист бързо погледна през рамо, за да се убеди, че никой не е чул богохулното подмятане. — Както и да е, въпросът е, че баща ти сега е част от каймака. Това ще ти даде по-голям престиж пред аахимите, въпреки младостта и… ръста ти. Те вярват изключително силно в благородството и йерархията.

— Какво да им кажа?

— Убеден съм, че ще се сетиш. Бъди любезен, но непоколебим. И спазвай протокола.

— Не ми е познат — отчаяно каза Ниш.

— Тогава си измисли един и се придържай към него! — остро каза Троист. — Не прави отстъпки, защото не си в правото си да ги даваш. Нито за миг не забравяй интересите ни.

— Откъде бих могъл да зная какви са?

— Представи си, че се намираш на дъното на дълбока яма. От едната й страна дебнат гладни зверове, а от другата чакат жестоки робовладелци. Целта ти е да се измъкнеш жив, без да бъдеш изяден или поробен. Това са нашите интереси.

— Съществуват стотици неща, които биха ни спасили или погубили.

— Така е. Ще ти се налага да използваш собствената си преценка. Когато се съмняваш, казвай, че трябва да се консултираш с началниците си. Ще накарам шивачите да ти подготвят подходяща униформа. Тръгваш утре сутринта.