— Не сам, надявам се.
— Ще те придружават посочените в протокола телохранители и помощници.
Нямаше как да отклони възложението, макар никога през живота си Ниш да не бе изпитвал подобен страх от провал. Тази мисия се очертаваше същинско бедствие.
Ниш се приготви за тръгване призори, облечен в прекрасна синьо-кестенява униформа, над която двама шивачи се бяха трудили цяла нощ. В раницата му се намираше внимателно сгъната резервна униформа. Телохранителите му бяха само двама, единият от които бе значително по-млад от двадесетгодишния Ниш.
— Ескортът ти те очаква — каза Троист. — Не мога да кажа, че ми се намират излишни коне, но никой посланик не бива да отива пеш на толкова важна мисия. Ето документът ти. Писарят ми работи над него почти цялата нощ.
Той подаде на Ниш свитък, привързан с алена панделка.
Документът, изпъстрен с аристократични извивки на перото, обявяваше маршал Крил-Ниш Хлар, син на скрутатор Джал-Ниш Хлар, за официален легат на генерал Троист, главнокомандващ армиите на Алмадин и настоящ армейски губернатор на Централен Алмадин.
— Маршал? — каза механикът.
— Би било огромна обида да изпратим по-долен ранг.
— Но…
— Имам правото да те удостоя с такъв чин, ако това те притеснява.
— Не зная какво да кажа.
— Това може да е най-големият риск в живота ми. Ако ме провалиш, ще бъдеш понижен в обикновен редник също толкова бързо, колкото и бе повишен, маршал Крил-Ниш.
— А ако успея?
— Нищо чудно да задържиш повишението. Върви, скоро ще се развидели.
Все още замаян, Ниш се ръкува с Троист и бързо излезе навън. До войниците му изчакваше жена на средна възраст с груба кожа и сребриста, отиваща към побеляване коса. Тя му подаде свитък и се представи:
— Пратеник Раня Шир. Ето заповедта ми. Аз ще ви напътствам по въпросите с аахимския протокол.
— Майка ми също се казва Раня — каза той, докато прочиташе документа. — Радвам се, че ще ме придружаваш. Откъде си, Раня? И ти ли си шарлатанка като мен, хвърлена в дълбокото, без да знае да плува?
Моментално осъзнал грешката си, механикът продължи:
— Не исках да те обидя. Просто…
— Не знаете как да се изразите? — вдървено помогна тя. — Значителен недостатък за един посланик. За щастие аз съм прекарала целия си съзнателен живот в различни посолства, последните пет години като легат в Щасор. Това е…
— Главният град на сантенарските аахими — каза Ниш. Несъмнено тя смяташе за несправедливо, че е била пренебрегната в негова полза. — Чувал съм за Щасор, макар никога да не съм бил там.
— Поне това е нещо — каза Раня. — Макар да не мога да повярвам…
— Но съм посещавал величествения Тиртракс, разположен сред недрата на едноименната планина. Там лично разговарях не с кого и да е, а със самата Малиен, матах на града. Същата Малиен, за която се споменава в Сказанието за огледалото.
И която два пъти ме унижи, мислено добави Хлар.
Раня направи крачка назад.
— По пътя трябва да поговорим повече за това.
Ниш се качи на коня си, стараейки се да породи излъчване на увереност. В действителност нямаше голям опит в ездата.
— Аз съм маршал Крил-Ниш Хлар. — В представянето му пред войниците имаше повече от необходимата самонадеяност. — Наричат ме Ниш, освен когато изпълнявам официални задължения.
Двамата отдадоха чест — по-небрежно, отколкото му се понрави.
— Сержант Маунс — каза левият, нисък и набит мъж с ръце като чепати корени и сходен цвят.
Крил-Ниш впери остър поглед в него.
— Сър — неохотно добави Маунс след няколко мига.
— Члър, сър — представи се младият. Той бе красив, с катраненочерна кожа и къдрава коса, обгръщаща главата му като ореол. Носът му бе голям и човчест, но съумяваше да прибави нотка към изяществото на лицето му.
— Знаеш ли къде отиваме, Маунс?
— Да — отвърна сержантът.
— Тогава напред. Времето е ценно.
Изпълнили нареждането, Маунс и Члър препуснаха в галоп. Ниш се притисна към коня си, ужасѐн, че ще падне и безвъзвратно ще разруши репутацията си пред тях. Успя да се задържи до прекосяването на един ручей, отвъд който войниците поеха по-бавно. Механикът се изравни с Раня, яздеща с лекотата на закърмена върху кон.