— Как е седлото ви? — Тя се усмихна прикрито, наслаждаваща се на неудобството му.
— Малко неудобно. Много ли път има до аахимския лагер?
— Би трябвало да ги достигнем утре след пладне, освен ако междувременно не са изменили позицията си.
Препускаха целия ден. Бедрата и седалището на механика бяха изранени до болка, която той едва се сдържаше да не изрази гласно. Във всички останали аспекти денят бе монотонен. Сухите алмадински поля, заменени от равната пустош на Ренкид, изглеждаха еднакви във всички посоки. Дългата трева все още кафенееше, макар че вече изникваха и зелени стръкове. Земята беше предимно безлесна. Изключение правеха местностите около реки и поточета. Околните дървета със сиво-сини листа служеха като ориентир. Сред пясъка също можеше да бъде открита вода — стига човек да имаше търпението да копае.
По залез доближаваха един подобен ручей.
— Ще спрем ли да нощуваме тук? — с надежда попита Ниш.
— Ще сторим, каквото заповядате, маршал Крил-Ниш Хлар — отвърна сержант Маунс.
— Наричай ме Ниш. Ти какво мислиш?
— Аз съм войник, маршале. Не ми се полага да мисля.
Сърцето на Ниш се сви. Явно всички знаеха, че главозамайващото му повишение е само фиктивно.
— Ако спрем сега, ще можем ли да достигнем аахимския лагер утре по обед?
— Малко е вероятно, сър.
— Тогава продължаваме!
Така и направиха. На Ниш му се струваше, че земята е повишила неравността си, а конят му е станал дори по-скоклив. Едновременно със залеза достигнаха друг ручей. Сержант Маунс го прегази и продължи напред.
— Водачът трябва да води — отбеляза Раня.
— Ще спрем тук! — ревна Крил-Ниш. Опитвайки да слезе от седлото, той се изтърси. А войниците се обърнаха и в лек галоп се приближиха обратно.
Механикът се надигна, потри изтръпналите от ездата части и започна да разседлава коня си.
— Аз ще го сторя, сър — предложи Члър.
— Помогни на Маунс да приготви лагера — каза Хлар. — Аз сам ще се погрижа за коня си. Поне това мога да направя, след като седях отгоре му цял ден.
— Това е боен кон — рече Маунс. — Свикнал е да носи войник и оборудването му. Дребосък като вас изобщо няма да го притесни.
Нямаше как Ниш да се престори, че не е чул тези думи. Какво трябваше да направи сега?
Седем
Крил-Ниш се закова на място и бавно се обърна. Трябваше да реагира на мига.
— Сержант Маунс, понижавам те заради проявено неуважение. Значката и жезъла, ако обичаш.
Маунс приличаше на човек, блъснал се в дърво. Грубата му кожа почервеня, за да стане морава. Устата му започна да потрепва като риба на сухо.
— Н-не… Не можете да направите това, сър — задавено рече той.
— В качеството си на маршал смятам, че мога. — Механикът протегна ръка. Нужни му бяха големи усилия, за да не допусне треперенето й: поемаше огромен риск. Ако войникът не се подчинеше, Ниш направо можеше да прекрати мисията още сега.
Крил-Ниш често се бе изправял в подобна битка на воли срещу баща си — за да се окаже неизменно губещ. Но пък изпитанията от последните месеци бяха заякчили душата му. Беше се изправял срещу противници, далеч по-заплашителни от този. Мъжът насреща му беше обикновен войник, свикнал да изпълнява нареждания, без значение колко глупави. Предимството беше на страната на Ниш.
Той направи крачка напред и впери поглед в очите на сержанта. Това бе научил от скрутатора — един от най-лесните начини за налагане на волята, стига тя да беше достатъчно силна. Ниш вложи цялата си решителност. Нищо няма да ме надвие. Нищо! Троист получи шанса си и се възползва от него, аз ще сторя същото. Достатъчно дълго чаках за това.
Тази огнена ярост механикът вложи в очите си. Войникът удържа на погледа му в продължение на минута, после сведе глава, признавайки превъзходството на Ниш. Жезълът и значката се озоваха в протегнатата ръка.
— Когато се върна, с мен ще бъде свършено, сър. Никой войник няма да ме уважава — унило каза Маунс.
Ниш се канеше да отбележи, че бившият сержант си е виновен сам, когато бе споходен от рядко и неочаквано съчувствие. Самият той неведнъж се бе намирал в същата позиция. Бе му провървяло благодарение на снизхождението на отговорник Ги-Хад и впоследствие скрутатор Флид. Само на тях дължеше факта, че в настоящия момент не се намира на фронта — или в стомаха на някой лиринкс.