— По време на тази мисия ще имаш възможност да си върнеш жезъла. От теб зависи.
Войникът не се впусна в угодничество, за която постъпка Ниш му беше благодарен, но все пак се поклони.
— Благодаря ви, маршал Крил… Благодаря ви, Ниш.
Механикът кимна, а Маунс се обърна. Всички възобновиха задълженията си.
След вечеря Ниш остана да разговаря с Раня, опитваща се да прикрие враждебността си. Тя му обясни същината, обичаите, протоколите и Историите на аахимите.
— Не бива да забравяте — заключи тя, — че всичко, което ви казах, се отнася до сантенарските аахими, живели тук в продължение на четири хиляди години. Един народ и прилежащата му култура са в състояние да се променят изключително в такъв период, дори и вид, самодостатъчен като техния. Неизбежно, живелите тук аахими ще притежават по-голямо сходство с нас. Трябва да бъдете внимателен, не се знае как може да бъде изтълкуван някой невинен според вас жест. И освен това трябва да бъдете настоятелен, защото аахимите не почитат скромността. Повече от всичко трябва да се стараете да избягвате да създавате впечатление на слабост.
— Което би било правилното впечатление.
— И да, и не. Във военно отношение сме по-слаби. Войната взема своето. Но до този момент сме оцелели, което ни е направило по-корави и по-издръжливи. Дори и ако сме слаби, пак можем да изглеждаме силни. Както постъпихте по-рано днес с Маунс. Силата съществува под многобройни прояви, маршал Хлар.
— Започвам да го осъзнавам.
— С аахимите е възможно да се блъфира. Историите показват това. Освен това самите те са в неизгодно положение. Конструктите им превъзхождат нашите бойни машини, само че отвсякъде ги заобикаля враждебна земя — без база, където да се установят и целят ранените си; без съюзници, които да ги снабдяват с провизии. Принудени са да носят всичко със себе си. И наброяват само сто и петдесет хиляди.
— Рулке им е отнел Аахан само с помощта на сто харони. Поне така твърдят Великите сказания.
— Най-дръзкото завоевание на всички времена! Но Сантенар не е Аахан, а ние не сме аахими. Ние сме по-слаби, а в същото време и по-силни, защото никога не бихме отстъпили света си тъй лесно. Освен това тези аахими не познават Сантенар — това е най-големият им недостатък.
— Който лесно може да бъде отстранен чрез съдействието на техни разузнавачи и съветници от Щасор.
— Щасор е далече и е достъпен единствено пеш. Ще изминат месеци, преди да предостави помощ. Трябва да се възползваме от това положение и да накараме нашествениците да преговарят сега.
— Каква е целта ни?
— Да ги привлечем на своя страна срещу лиринксите, разбира се. Нима не осъзнавахте това? — Погледът й недвусмислено показваше, че го смята за идиот.
Ниш се изчерви.
— Попитах Троист, но той не ми каза.
— Толкова е очевидно. Удивена съм от питането ви.
— Е, не знаех.
— Каквото и да правим, не бива да ги наскърбяваме. А от нещата, които съм чувала да се говорят за Витис, това ще бъде трудна задача.
Ниш обмисляше предстоящите подробности от появата си, докато подскачаше на черно-синьото седло. Предстоеше му най-голямото изпитание в досегашния му живот. Новоназначеният маршал не бе сигурен, че ще успее да се справи.
С приближаването към аахимския лагер насреща им се понесоха три конструкта. Крил-Ниш се изравни с Маунс и му подаде жезъла и значката.
— Трябва да имам сержант, докато сме тук. Най-коравият и несмутим в целия Изток. Готов ли си да се престориш?
— Сър! — Маунс отсечено отдаде чест, препусна напред и повдигна знамето, което носеше. Синият флаг на примирие се разгърна под породения от галопа вихър. Той достигна машините, описа кръг около тях, без да обръща внимание на насочените към него оръжия, спря и забоде дръжката на знамето в земята. Там накара коня си да се изправи на задни крака, за да обиколи флага, после в тръс се отправи назад към останалите трима от делегацията.
Раня се усмихваше.
— Смятам, че това представлява подходяща прелюдия към разговора. Аахимите харесват арогантността, тя е една от ключовите им черти.
— Какво ще правим сега? — прошепна Ниш. — Да им представя ли документите си?