— На група войници? Разбира се, че не!
— Но предполагам, че поне трябва да заявим причината за идването си?
— Нека видим какво ще направят. Тъй като до този момент не са излезли от машините, възможно е да са изпратени, за да ни ескортират. Ще продължим напред на коне и ще видим как ще реагират.
Ниш даде знак на Маунс, който се изравни с Члър. Двамата войници поеха напред в съвършен синхрон, а Хлар и Раня ги следваха. Когато конят на сержанта се озова на една своя дължина от първия конструкт, люкът на машината се разтвори.
Висока тъмнокоса жена се провикна:
— Кои сте вие и защо нахлувате в лагера на аахимите? Представете се!
Ниш понечи да отговори, но Раня просъска:
— Оставете на сержанта, маршал Хлар. Не се нагърбвайте със задълженията на лакей, за да не бъдете сметнат за такъв.
Маунс съобщи имената и възложението им.
— Очакват ви, маршал Крил-Ниш Хлар — каза аахимата. — Продължете. И дръжте ръцете си далеч от оръжията.
Отвъд ги очакваха редици приземени конструкти. В Тиртракс Ниш бе видял иноземните машини, но твърде бегло и за кратко. Сега можеше да се убеди, че превъзходството им над тромавите кланкери е неизмеримо — както би превъзхождала яхтата на престолонаследник, сравнена с корито.
Но той положи усилия за безстрастност. Постиженията на аахимите не бяха тайна за никого — те бяха най-блестящите инженери от Трите свята.
След редиците машини се откриваше седмоъгълно празно пространство, в което бе разположена командната палатка. Маунс и Члър се разделиха, за да пропуснат Ниш.
— Приближете се на десет конски дължини до палатката и слезте — тихо го посъветва Раня. — И този път се постарайте да не падате. Поклонете се и се представете. Аз ще ви последвам с документите.
Крил-Ниш поведе коня си напред. Чувстваше се изключително неловко. Обграждаше го стена от аахими. Той прекоси нужното разстояние, спря и скочи на земята. При досега с твърдта едното му коляно леко се подви. За един кошмарен миг маршалът си помисли, че ще се стовари по лице. Но успя да се овладее и зачака.
Чакането беше продължително. Конят му избра точно този момент, за да се облекчи шумно. Изпражненията оплискаха левия му ботуш. Ниш напразно се опита да се избърше с другия си крак.
Трима излязоха от огромната шатра. Начело крачеше много висок и изпит мъж, облечен в черно-синя роба. Лицето му бе покрито с бръчки, а ъгълчетата на устата му бяха извити надолу в горчивина. От едната му страна вървеше смуглокожа жена, чиято красота бе по-скоро мъжествена, а другият му спътник се отличаваше със стоманеносива коса, подстригана късо.
Ниш се поклони.
— Аз съм маршал Крил-Ниш Хлар, син на скрутатор Джал-Ниш Хлар от провинция Ейнунар, пратеник на генерал Троист.
— Не си първият, маршал Хлар — каза мършавият. — Но определено си най-ниският. Какво искаш?
Ниш бе смаян от директната обида. От нещата, които му бе казала Раня, бе останал с впечатлението, че аахимите изключително държат на протокола. Бе очаквал ритуалите да се проточат с часове. Допълнително го сковаваше мисълта, че всеки миг ще допусне някаква ужасяваща грешка. Не можеше да се сети за подходящите думи, та какво оставаше за начина, по който да ги предаде.
Той отвори уста и отново прилепи устни, но преди да е успял да се направи на глупак, жената с тъмната къдрава коса пристъпи напред. Аахимата носеше алена блуза, черни панталони и високи черни ботуши.
— Приветствам ви, маршал Хлар — каза тя. — Аз съм Триор от клан Натаз. Край мен стои Луксор от клан Измак. И двамата сме част от Единадесетте клана. Наш предводител, за момента, е Витис от клан Интис. Всички ние ви приветстваме.
— Клан Интис, Първи клан! — не пропусна да изтъкне Витис.
Иззад него се разнесе недоволно мърморене. Останалите аахимски първенци също представиха себе си и принадлежащите си кланове. Накрая двойка червенокоси аахими пристъпиха напред. Те бяха по-ниски, с по-бледа кожа.
— Аз съм Зиа — представи се жената, — а това е партньорът ми Ираел. Ние представляваме клан Елинор и търсим вести от нашите аахимски събратя в Сантенар.
— Клан Елинор! — изсумтя Витис. — Най-малкият клан. Последният клан. Който никога няма да бъде от Единадесетте. — Той пренебрежително пристъпи пред тях.
Зиа не се остави да бъде заслонена.