— Ние сме част от аахимите — меко каза тя. — Всички аахими, не само онези от Единадесетте клана, чиято вражда винаги ни е ограничавала.
В жестовете на аахимските предводители Ниш можа да разчете съперничество. Предимство или недостатък представляваше това?
— Благодаря ви, Триор от клан Натаз — намери гласа си той и се поклони. Бе започнал да се поти в униформата си. — Отправям приветствия към вас, Витис от клан Интис и Луксор от клан Измак. — Нов поклон. — Благодаря…
— Не се престаравайте — промърмори Раня, без да помръдва устни.
— Заповядайте на сянка — покани го Луксор. — Ще желаете ли да споделите чаша вино с нас?
Ниш бе подготвен за това. Аахимското вино бе пословично силно, а той не беше пил от месеци. Можеше да поиска вода, като се оправдае с религиозна забрана, която те щяха да разберат, само че това щеше да представлява нестабилно начало.
— За мен ще бъде удоволствие — прие маршалът.
Витис сгърчи лице, но отстъпи, за да могат Ниш и Раня да последват Луксор и Триор в шатрата. Тя бе огромна, с пет върха, поддържани от гравирани колове и изопнати жици.
Триор показа мястото на Ниш. Останалите се настаниха срещу него. Механикът се постара да скрие оцапания си ботуш, само че миризмата на конска тор оставаше осезаема. Бяха поднесени напитки. Крил-Ниш повдигна своята чаша към светлината, какъвто знаеше, че е обичаят, сетне похвали цвета на виното, сравнявайки зеленината му с морска вода. Витис се озъби презрително. Изглежда сравнението бе неуместно. Аахимите изчакаха маршала да отпие първи.
Виното наистина се оказа превъзходно. Ниш не скри похвалите си, а Витис се усмихна тънко.
Триор се засмя:
— От моето собствено лозе. Според мнозина източник на най-доброто вино в Аахан.
— Някога може и да е било така — натърти Витис, — макар клан Интис да би оспорил това. Но в момента лозята на клан Измак лежат затрупани под пепелища и никога вече няма да дадат плод.
— Уви, това е истина. Ние, малцината избегнали тази участ, дойдохме на Сантенар, за да донесем нов живот — каза Триор. — Със себе си нося семена и клонки от най-добрите лози, за да ги засадя със собствените си ръце.
— Къде възнамерявате да сторите това? — попита Ниш.
— Където бъдем приети — каза Луксор. — С този въпрос ли е свързано посещението ви, маршал Хлар?
— Да. Или поне с установяването на диалог. Моите началници ще се погрижат за определянето на последните детайли.
— Пф! — изпръхтя Витис. — Този дребосък не е дори куче пазач, а обикновено пале, дошло да опикае ботушите на Първия клан, както собственият му кон се изсра върху неговите.
— Притежавам всички правомощия да преговарям с вас. — Ниш даде знак на Раня да предаде свитъка. — Това са документите ми.
Витис хвърли бегъл поглед, сетне захвърли хартията на пода.
— И най-калпавият фалшификатор би се справил по-добре.
Ниш посегна да вдигне документа, но Раня поклати глава. Какво трябваше да прави сега? Да се престори, че е било случайно?
— Документите ми — каза той, поглеждайки извинително към Триор. — Бихте ли…
Аахимата ги повдигна и ги подаде на Раня, леко свеждайки глава. Витис му обърна гръб, което Ниш разпозна като още по-голяма обида. Все по-трудно му ставаше да се овладява, но трябваше да го стори. Съмняваше се, че дори Витис би го нападнал под син флаг. Може би това беше своеобразен тест. Сигурно аахимският предводител го подлагаше на изпитание.
— Позволете ми да бъда честен с вас — каза Крил-Ниш, поглеждайки към тримата първенци.
— Което значи, че досега не си бил? — попита Витис.
Механикът си пое дълбок дъх. Този аахим бе невъзможен.
— Нека опиша ситуацията прямо. Воювали сме с лиринксите в продължение на седем поколения. Те ни нараниха зле. Изгубихме Мелдорин, а също и някои градове по източното крайбрежие, носещи стратегическо значение.
Трябваше да внимава с представата за слабост.
— Но същата тази война ни е направила по-силни. В никакъв случай няма да се предадем. В последно време разработките ни напредват с обнадеждаващ успех: нови оръжия, които ще ни донесат победата.
— Не съм видял нищо подобно — отбеляза Витис, но поне се обърна с лице към него.
— С течение на времето ще ги видите.
— Точно с време не разполагате.
— Разполагаме с достатъчно. Но дори и при това положение бихме се радвали да приемем помощта ви. С аахимска подкрепа войната ще е свършила до една година, след което…