— Искате много, а не предлагате нищо.
— Вие нахлухте в света ни, сър! — остро каза Ниш. Осъзнал, че подобно избухване не е твърде дипломатично, той продължи със слова на смекчаване. — Вие искате нещо изключително скъпо — част от света ни. Ние сме готови да ви изслушаме. Можете да бъдете сигурни, че ще бъдем щедри, след като…
— Доколкото зная, неподправената щедрост не поставя условия.
— Ние сме достойни хора, сър — високо каза маршалът. Осъзнаваше, че губи словесната битка, но не откриваше начин, по който да укрепи позициите си. — Дошъл съм в израз на добра воля.
— Което само потвърждава, че си пале — изръмжа аахимският предводител. — След пристигането ни започнах да се запознавам с Историите ви. Сред Трите свята не е съществувал по-коварен, лъжлив и недостоен вид от проточовеците.
— Сър — отвърна Хлар, впрегнал цялата си воля да удържа нарастващия си гняв, — умолявам ви да изслушате предложението, с което съм дошъл.
— Чета те като книга, малки маршале. Вие сте слаби. Губите войната. Даже бих казал, че вече сте я изгубили. За Първия клан няма да има никаква полза от съюза с вас, защото не сте способни да изпълните обещанията си. Бихте казали всичко, за да се сдобиете с помощта, от която така отчаяно се нуждаете. И ако спечелим войната за вас, вие ще ни предадете. Човечеството не познава благодарността, само измяната.
— Клан Натаз е на друго мнение — заяви Триор и се приведе напред.
Витис грубо я задържа за ръката.
— Клан Натаз не е начело. Тази чест се пада на Първия клан.
— Силно се съмнявам, че лиринксите… — заговори Ниш. Той кипеше от гняв. Страшно му се искаше да стовари юмрука си върху арогантното лице на Витис, макар че това щеше да е последният удар в живота му.
— Лиринксите са скотове, но познават честта. Те не отправят лъжливи обещания, докато се усмихват, за разлика от мазното и бъзливо човечество. Върви си, малки маршале. Не разполагаш с нищо, което да ни предложиш. Да те няма!
Овладей се. Не се поддавай на провокациите му. Ала неочаквано и за самия него, яростта му избухна.
— Както сам изтъквате, аз съм млад. И също така неопитен. Но ако исках да се науча на измяна — отвърна Ниш с тих, но яростно подчертан глас, — никъде другаде не бих могъл да получа по-висококачествен урок!
Зад него Раня рязко си пое дъх. Кариерата му на дипломат беше свършена, но в сладката и славна ярост на мига това нямаше значение.
Витис сви юмрук и го размаха.
— Как смееш да идваш в лагера ми и да ме обиждаш в лицето? Ще…
Ниш също се изправи и се приближи до него.
— Казвам единствено истината и ти го знаеш много добре, благородни ми Витис от Първия клан. Доказателството за вашата измяна лежи навсякъде около теб. — Ниш посочи към редиците конструкти. — Вие сте излъгали Тиан. Използвали сте невинността й и наивната й обич.
Красив млад аахим рязко пристъпи напред и спря.
— Трябва да сте сглобявали конструкти поне двадесет години, преди да се свържете с нея — продължаваше Крил-Ниш. — Как смееш да обявяваш човечеството за коварно, след като твоята собствена душа е по-черна и от машините ти? Ти си гнусен лъжец.
Лицето на Витис бе придобило цвета на пиявични вътрешности. Младежът застана на пътя му, стискащ юмруци в някаква вътрешна борба.
— Приемни татко…
Витис го блъсна встрани.
— Не, Минис, хиляди пъти не! — Той сграбчи Ниш за дрехата и го повдигна във въздуха.
— Какво знаеш за Тиан и летящия конструкт?
Краката на механика увиснаха във въздуха. Поне успя да устои на изкушението да изрита предводителя.
— Нападението над пратеник, дошъл под син флаг, е акт на агресия, сър — каза Раня.
Витис захвърли Ниш на земята.
— Говори, червей!
— Срещнала е матаха в Тиртракс — каза маршалът. — Не зная нищо за летящ конструкт.
— Откъде знаеш, че се е срещнала с матаха?
— Бях там, когато порталът се отвори. Видях конструктите ви да напускат планината. Последвах Тиан и я залових, но тогава Малиен се намеси. Това е всичко, което зная.
— Това е всичко, което някога ще знаеш — поправи Витис и измъкна кинжал с черно острие.
Триор скочи напред и сграбчи китката му. Луксор също се озона до предводителя.