— Откъде знаеш, Крил-Ниш?
— Такива са били думите му към Тиан, отправени след пристигането на аахимите в Тиртракс. За останалото заключавам от Историите.
Бедната Тиан. Оказва се, че съм грешал за стореното от нея в Тиртракс. Тази мисъл породи у Ниш неприятното усещане, че се е лъгал и в по-ранните си виждания за нея.
— Това ли е всичко? — попита Троист.
— Триор и Луксор изглеждаха разумни, сър. Ако нещо се случи с Витис, вярвам, че те са готови да преговарят с нас. Същото се отнася и за някои от останалите кланове. Останах с впечатлението, че за момента те търпят Витис, но дрязгите между клановете са значителни. Освен това Витис се отнесе с открита враждебност към клан Елинор, чиито представители не са част от Единадесетте.
— Изразяваш ли несъгласие с нещо от казаното досега, Раня?
— Не, сър — отвърна тя след дълго колебание.
Троист погледна към съпругата си, която размърда ръката си. Ниш не можа да разтълкува жеста, но по изражението й можа да предположи, че тя е отвратена не по-малко от Раня.
— У теб ли е документът за назначението ти, Крил-Ниш? — попита Троист.
— Документът, сър?
— Който те обявява за маршал. Предполагам не очакваш да задържиш титлата след това фиаско?
— Не очаквам, сър. Но документът не е у мен. Витис го захвърли на земята в началото на срещата.
— Витис е хвърлил документите ти на земята? — възкликна офицерът. — Ти не спомена нищо такова, Раня.
— Трябва да се е изплъзнало от съзнанието ми, сър — бързо каза тя. — Документът е у мен.
Троист взе грамотата и я разкъса на две.
— Очевидно е, че преговорите са били обречени още преди започването си и че Витис няма никакво намерение да преговаря. — Офицерът започна да се разхожда из палатката, както обичаше да прави по време на размишления. — Свободна си, Раня. С теб ще продължим разговора си сутринта.
Тя излезе, а Троист се обърна към Ниш.
— Няма да се преструвам, че съм доволен, Крил-Ниш. Макар да изглежда, че мисията е била обречена, един опитен дипломат би могъл да изтръгне изгодно за нас споразумение. Осъзнавам, че ти не си дипломат. Но не е трябвало да се поддаваш на провокациите му. Влошил си нещата и безвъзвратно си унищожил и малката надежда за споразумение.
— Витис е същински тиранин, сър. Липсата на реакция от моя страна би била изтълкувана като слабост.
— Не съм те молил да ме напътстваш в политиката, Крил-Ниш. Нямаш представа колко е отчаяна ситуацията ни. С помощта на аахимите бихме спечелили войната. Ако те останат неутрални, вероятно ще изгубим. Но ако се съюзят с лиринксите…
— Да? — подкани Ниш, когато мълчанието се проточи.
— Всичко би свършило за две седмици. Свободен си!
И през следващите няколко дни към армията продължаваха да се присъединяват отделни бойци и групи. В настоящия момент Троист разполагаше с над четири хиляди и петстотин меча и деветдесет и шест кланкера. Могъща сила, на която следващите я от запад лиринкси бяха равностойни.
Напрежението във въздуха бе гъсто като лепило. Троист се разхождаше по-учестено от всякога. Сред неспокойните войници започнаха да избухват сблъсъци — жестоки побоища, които биваха преустановявани единствено когато една от страните изгубеше свяст. Победителят си спечелваше единствено не по-малко жесток бой с камшик, но наказанието не оказваше никакъв възпитателен ефект. Само в рамките на часове избухваше поредното сбиване.
Целият лагер знаеше за провала на Ниш и за изчезналия шанс за съюз с аахимите. Механикът се хранеше сам. Стомахът беше започнал да го боли от притеснение. Бе провалил не само Троист, но и всички останали. Защо не бе могъл да си държи устата затворена?
Той възобнови старата си дейност — да помага в разработката на тактики срещу аахимските конструкти. Но и тук го измъчваше болезнено съмнение, знаеше съвсем малко за тях. Дори нямаше представа от въоръжението им. Но поне бе виждал иноземните машини в движение, а за останалите офицери дори и това не можеше да се каже.
Крил-Ниш осъзна, че някой се обръща към него.
— Моля? — каза той, изтръгвайки се от унеса си.
— Ако ни нападнат, к-как ще се о-о-отбраняваме? — Въпросът принадлежеше на лейтенант Пранди, един от младшите офицери, който бе по-млад и от Ниш.
— С ями — отвърна механикът. Идеята току-що се бе зародила в главата му. — Конструктите летят на половин човешки бой над земята. Не мисля, че могат да се издигнат по-високо. В някоя решаваща битка бихме могли да подготвим редица изкопи на пътя им и да ги прикрием. Веднъж попаднали вътре, конструктите им ще останат пленени.