— Ще ви изпратя — каза генералът. — Яра и момичетата чакат при конете.
Настъпването на нощта бе смрачило лагера, но неспирните мълнии предоставяха достатъчно светлина.
Троист прегърна Яра, Мериуен и Лилиуен. В този момент и трите понасяха раздялата стоически. От мрака изникна мечешката фигура на Маунс.
— Бурята ще се разрази всеки момент, сър.
— Тръгвайте — остро каза Троист. Яра не искаше да пусне съпруга си, повдигнал я на седлото. Близначките се качиха на другия кон. В сумрака Ниш не можеше да ги различи. Той възседна собственото си животно — същото, което бе яздил за злощастната посланическа мисия. За седлото бе привързан арбалет, а на колана си механикът носеше меч.
Генералът му подаде малък пакет.
— Документите ти, Крил-Ниш.
Хлар ги прибра във вътрешен джоб и се закопча. Бе му подаден друг пакет, малко по-тежък.
— А това е за пътни разходи.
— Благодаря ви, сър. Къде да ви търся, след като изпълня задачата?
— Ако оцелеем, отдавна ще сме се преместили. Не зная къде. Ще трябва да се оправяш сам. Използвай остатъка от парите, ако се наложи.
Ниш кимна. Мълния порази едно от дърветата на по-малко от сто крачки. Гръмотевицата бе оглушителна. Конете изцвилиха.
Троист протегна ръка и Ниш я пое.
— Не ме проваляй, Крил-Ниш.
— Няма, сър — дрезгаво каза механикът.
Маунс тръгна пръв. Яра го последва, след нея яздеха близначките и накрая Ниш. Поредна светкавица освети самотния Троист, все още издигнал ръка в поздрав. Вероятно това беше последният път, в който близките му го виждаха.
Бурята се разрази още преди да са прекосили потока. Подобен дъжд Ниш не бе усещал никога досега — едри и силни капки, които изобщо не бяха студени. Хлар бе привикнал на мразовит валеж, който подгизва всичко и вледенява в болка костите. Този дъжд бе достатъчно приятен, за да накара механика да разтвори длан към капките и да умие лицето си с тях.
Но удоволствието му бързо изчезна няколко минути по-късно, когато дъждът се обърна на градушка. Късовете й болезнено започнаха да се сипят по главата и раменете му. Черните силуети на конете пред него изникваха единствено при мълния, за да се разтопят обратно в затишието между облачните заряди. Ниш се надяваше, че Маунс има представа къде отиват. Самият той дори не можеше да предположи.
Дърветата зад тях бяха поразени от гръм. Конят на Крил-Ниш се изправи на задни крака и изкрещя от ужас. Механикът отчаяно се вкопчи в гривата му, очакващ да бъде изтърсен. Но предните копита отново удариха калта и конят се стрелна.
Хлар опъваше юздите с цялата си сила. Напразно. Ужасеното животно препусна в мрака. При следващата мълния Ниш не видя останалите. Животът му отново излизаше извън контрол.
Не и този път. Ниш дръпна поводите с ожесточение. Конят отново се изправи, опитвайки се да се отърве от ездача. Механикът се вкопчи за седлото с две ръце. Следващото подмятане го накара да подскочи, а в отговор той се стовари с цялата си тежест.
— Престани, глупава кранто! — ревна той. — Бушува война!
Ниш залитна още няколко пъти, но успя да се задържи върху седлото. А конят започваше да се изморява. Най-сетне животното застана неподвижно, а следващата мълния — паднала наблизо — само го накара да тръсне глава.
Крил-Ниш отново хвана юздите, потупа коня по врата, огледа се и започна да обхожда в разширяващи се кръгове, започващи от потока. При петата обиколка зърна трите сенки, застанали неподвижно, и се отправи към тях.
— Ще е добре да прокараме въже между конете, докато трае бурята — каза той на Маунс.
Бурята се отправи в източна посока, а пътниците напредваха на североизток. След половин час стихията остана сянка на хоризонта. Яздеха бавно, защото земята бе прекалено камениста за нощен галоп.
На зазоряване приближиха друга ивица дървета. Навсякъде около тях се простираше същата равнинна монотонност на сива трева и кафяви камъни.
— Къде отиваме? — обърна се Ниш към Яра.
Жената седеше изправена в седлото, макар несъмнено да бе не по-малко изморена от него. Няколко мига тя го наблюдава мълчаливо, преди да отговори. След провала му с аахимите Яра бе спряла да му говори. Личеше, че сегашната й неприязън е усилена от лошо предчувствие за присъствието му. И не без основание, ако Ниш трябваше да бъде честен със себе си.