Спътничката й доближи ръка до лицето си и замислено захапа кокалчето на указателния си пръст. Тя отново докосна Хани с жест, целящ едновременно да помилва и отстрани кичури от дребното чело, а после рязко се изправи.
— Почакай тук — заръча тя и отново се изгуби в тунела.
Тиан остана да седи край момиченцето, стиснала ледната китка. Скръбта я беше лишила от мисли. Наложи й се да чака дълго, преди матахът да се върне с кошница в едната ръка и топ плат в другата. Плата тя остави на пода, а кошницата подаде на занаятчията. Вътре последната откри клонки от черно растение с лъскави листа, окончаващи в пъстри цветчета. Формата на краищата бе петоъгълна, лилави отвън, бели отвътре.
— Ние, аахимите, проявяваме по-голям интерес към метала и камъка, отколкото към градинарството, но сред нас все пак се намират и любители на флората. Това е най-доброто, което можах да намеря в тази част на града.
— Красиви са — каза Тиан. — Хани обожаваше дърветата и цветята.
Тя внимателно скръсти ръцете над хлътналия гръден кош и постави малък букет в тях. През това време матахът разгърна плата — изтъкан от нишка с металически отблясък, ту златен, ту зеленикав — и двете загърнаха дребното тяло. Оставиха само лицето.
— Бих могла — поде възрастната жена — да изпратя Хани в Кладенеца. Това е чест, заделена само за най-въздигнатите сред нас, с която те биват удостоявани след смъртта си. А понякога и преди, ако пожелаят. — Тя погледна косо към Тиан. — Не зная…
— Тя е мъртва! — бързо се сопна Тиан. — Вече й е все едно.
— Както казах, ритуалът засяга както живите, така и мъртвите. Но ще го изпълня само ако смяташ, че е уместно.
— Искам да й отдам цялата почит, която съм способна да осигуря.
— Така и трябва. — Матахът отново напусна пещерата, за да се завърне с предмет, наподобяващ шейна с три плъзгача. Сиво-синкавата му повърхност бе покрита с преплитащи се линии.
Двете жени поставиха Хани върху шейната и я привързаха с копринени върви. Дори и увито в покрова, тялото й изглеждаше дребно.
— Сбогувай се с нея — каза старицата, — а после я избутай в центъра. Кладенецът ще реши кога да я вземе.
След тези думи матахът се отдалечи, оставяйки Тиан насаме с мъртвата. Няколко мига занаятчията стоя неподвижно, потънала в мисли за несъстоялото се бъдеще. Върху лицето на Хани личаха замръзнали дири на сълзи.
Младата жена промълви молитва, която си спомняше от детството, после, неспособна да издържа мъката, тласна шейната към ямата.
Металната платформа застина във въздуха, сякаш върху стъклена плоскост. Вземайки шепа от останалите цветя, Тиан ги поръси над тялото. Листенцата се понесоха под невидимо течение. Някои започнаха да се въртят около шахтата.
Първото раздвижване на шейната бе почти незабележимо. Загледана в дребното застинало лице, Тиан почувства пробождаща болка в сърцето си. Подобно усещане можеше да бъде породено единствено от разкъсването му на две. Изразила страданието си във вик, тя на свой ред скочи в Кладенеца.
Полетът й бе прекратен от невидима бариера, която отказваше да я пропусне и не се разколебаваше пред писъците и дращенията й. Възрастната жена бе предвидила подобно действие. Изтощена от ярост и мъка, занаятчията затихна и се загледа в изчезващата шейна. Матахът й помогна да се изправи и заяви:
— Кладенецът е само за онези, които са доволни от живота си.
— А ако случаят не е такъв? — попита Тиан.
— Погрижих се да не узнаваме.
— Ти си възнамерявала да сториш същото.
— Аз почувствах, че моментът ми е настъпил. Не каза ли ти съвсем наскоро, че ти предстои да оправиш много неща?
— Съжалявам. Не зная какво ме прихвана.
Ръката на матаха я пусна.
— Не стой прекалено близо до ръба.
Тялото на Хани се плъзгаше все по-надолу, за да изчезне от поглед. Дълго време след това откъм дълбините долиташе ярко сияние. Тогава от тях изплува сияещ мехур. Тиан се отдръпна от пътя му, а той се пръсна сред сребърни лъчи и слабо ухание на цветя.
— Кладенецът я прие — каза старицата. — Ела.
Обърсвайки очи, занаятчията последва матаха обратно в покоите й, където възрастната жена извади гарафа с гъст тюркоазен ликьор и наля в две чаши.
— Благодаря ти, Матах. — Тиан прие подадената напитка.
Събеседничката й се усмихна.
— Това е титла, а не името ми.