— В Червейния лес — студено каза тя.
— Колко далече е това? — Географията не беше сред силните страни на Ниш.
— На няколко дни път, ако яздим необезпокоявани. — Съпругата на Троист погледна към небето, после насочи преценяващи очи към Крил-Ниш. Ако някой лиринкс ги зърнеше и се впуснеше в атака, Ниш нямаше да е в състояние да ги спаси.
— Няма да ви проваля — каза Ниш, стараещ се да убеди колкото нея, толкова и себе си.
— Струва ми се, че вече обеща това на Троист.
Механикът бе принуден да сведе очи. Тя се страхуваше за децата си и го бе отписала като безполезен. Ситуацията не беше добра.
Настаниха се да лагеруват край река, първата от известно време насам с изразено крайбрежие. Пътниците запалиха огъня си на високото — жълта, камениста земя. Наоколо имаше множество клони, а също и парчета дървесна кора, които горяха с яркостта на свещ, без да излъчват дим.
Момичетата се свиха върху одеялото си и заспаха. Ниш не можеше — трябваше да се докаже пред Яра и бе твърдо решен да го стори.
— Ако няма да спите, сър, аз ще подремна няколко часа — каза Маунс.
— Стори го — отвърна механикът. — Аз ще остана на пост.
Яра се бе облегнала на едно дърво, непрекъснато шареща с очи, оставила къс меч край лявата си ръка. Ниш се покатери на възвишението, за да се огледа. Сред равнината не се забелязваше движение. Същото се отнасяше и за другия бряг на реката. Докато обхождаше, механикът откри две вековни дървета, върху чиито дънери бяха нанесени очертания. Растителност отчасти покриваше чертите, лишавайки ги от значение — поне за погледа на Ниш.
По пладне Маунс го отмени от безконечната стража и Ниш поспа на свой ред. По залез подновиха пътя си, поели по продължение на реката. Тя не бе дълбока, едва оплискваше коремите на конете.
По пътя спираха, за да се оглеждат. На два пъти покатерилият се върху дървета Ниш забелязваше ездачи в далечината и вземаше мерки спътниците му да останат скрити. Очакваше благодарности от страна на Яра, но такива не последваха.
Така те пътуваха още три дни, отправили се по посока на нарастващо тъмно петно на източния хоризонт. Жената продължаваше да отбягва разговорите с Ниш и следеше много внимателно всяка негова постъпка. Дори близначките бяха утихнали.
Равнината постепенно се нагъваше, за да отстъпи пред хълмист терен. На четвъртото утро бяха достатъчно близо, за да забележат разгръщащия се пред тях лес.
— Защо там има гора, а в Алмадин не? — гласно се удиви Ниш.
— Хубава, дълбока почва — отвърна Маунс. — Не тази камениста мръсотия. — Той срита камъче.
Почиваха цялата сутрин и продължиха след обяд. Оставаше час до залез по времето, когато разузнаващият напред механик достигна първите дървета. Той пое назад, за да направи справка с Яра за верността на пътя им.
— Не бих нарекъл това гора — отбеляза Крил-Ниш, загледан в рядката растителност.
— В краищата винаги има сеч — отвърна жената. — Далеч преди да сме стигнали ще се нагледаш на дървета. И не трябва ли да яздиш напред, за да проверяваш пътя?
Това вече не беше справедливо.
— Накъде? — остро каза той.
— Не ми говори така, войнико.
Хапливият отговор на Ниш бе прекъснат от познат виещ звук.
— Какво е това? — подскочи Яра и изтегли меча си.
Сред дърветата изникна конструкт. Втори се появи зад тях.
— Ако си ни предал, Ниш, мъртъв си!
Девет
Войниците стискаха ръцете й. Иризис отчаяно се огледа, ала голите стени на фабриката и цистерната не съдържаха бягство. Нищо нямаше да попречи на Джал-Ниш да я осакати. Хлар замахна. Тя неволно се сгърчи. Но мечът спря, отпуснал ръб върху изпънатата ръка.
— Няма да бъде толкова лесно, Иризис — обясни с насмешка Джал-Ниш. — Още не си страдала достатъчно.
— Ако ще го правиш, прави го! — изпищя младата жена.
— О, бъди сигурна, че ще го сторя. Но няма да се съобразявам с теб.
Той отново повдигна оръжието. Щеше ли да отреже този път? Иризис не вярваше, но пък бащата на Ниш беше непредсказуем. Може би щеше да отсече само пръст, а може би носа й. Какво щеше да стане, ако той й причинеше това и я пуснеше? Иризис бе прекалено себелюбива, прекалено привикнала да бъде обожавана, за да свикне с такъв живот. Тя отново опита да се отскубне, само че беше безсилна срещу двама войници.