— Моля ви — гърлено прошепна тя. — Ще направя всичко, което поискате.
И действително би го сторила. Достойнството губеше значение пред заплахата от осакатяване. Тя наклони гърдите си към по-близкия войник.
Джал-Ниш изсумтя презрително.
— Нищо няма да постигнеш с това. Те проявяват интерес единствено един към друг.
С нов ужас Иризис погледна към войниците.
— Но това е престъпление! Как…?
Тя си припомни, че и самият Джал-Ниш предпочиташе собствения си пол.
— И двамата са изпълнили дълга си и са станали бащи. Не е моя работа какво правят в свободното си време. — Хлар притисна меча към рамото й. Острието разкъса слоевете дрехи, за да се вреже в кожата. — Да, мисля, че това е мястото.
Едноръкият издигна меча, но не можа да нанесе удар, защото бе спрян от крясък.
— Остави оръжието, Джал-Ниш, или ще забода болт в единственото ти око — ревна гласът на скрутатора откъм стената на фабриката.
— Стреляй и бъди проклет! — Хлар замахна.
Войниците бяха погледнали към гласа. Иризис се възползва от моментното им разсейване, за да се отскубне и хвърли към краката на Джал-Ниш. Силният му замах удари земята под нея.
Едноръкият понечи да нанесе втори удар в гърба й. В следващия миг залитна назад, тласнат от звучно изкънтяване. Той изпусна меча и се вкопчи в маската си. Арбалетният болт, изстрелян с половин мощност, бе пробил платинената буза на маската. Две трети от него бяха потънали в осакатената плът. Противна жълтеникава течност бликна изпод метала. Върху яката му бързо започна да нараства кърваво петно.
— Убийте я! — хрипна Джал-Ниш. — Убийте и скрутатора!
Иризис бе изтеглила ножа си, нищожна надежда срещу мечоносци. С един скок тя се озова зад Джал-Ниш и болезнено изви единствената му ръка. Едновременно допря острието до гърлото му и кресна:
— Кажи им да не се доближават, иначе ще ти отсека главата.
— Да не мислиш, че ме е грижа! — отвърна Хлар, треперещ от ярост. — Убийте я, дори ако трябва първо да убиете мен.
Войниците пристъпиха напред едновременно от две посоки. В тази ситуация Джал-Ниш само щеше да й пречи, затова тя го блъсна с крак в гърба. Той политна към земята. Леко присвила нозе, Иризис стисна ножа си, стараейки се да не изпуска от очи и двамата си противници.
Те се изсмяха. Знаеха, че тя няма шанс.
Първият атакува. Иризис отстъпи, а противникът й продължи устрема си, за да се озове на земята. Потъналият в гърба му болт предоставяше обяснение. Вторият меч също замахна към нея, но пропусна: по време на удара в слепоочието му потъна друг болт.
Иризис погледна към стената. Скрутаторът имаше трима спътници. Двама от тях бяха войници, въоръжени с арбалети.
Войниците метнаха въже през ръба и бързо се спуснаха долу. Последва ги мъж в роба на мистик. Флид слезе последен, преодолявайки последния участък от въжето с плъзване. Иризис изтича да му помогне.
Скрутаторът огледа ожулените си длани и задъхано каза:
— Бързо, изкачи се до цистерната и влез в акведукта.
Войниците почти бяха достигнали върха на стълбата, разположена в стената на цистерната, когато Джал-Ниш се изправи, извади малък златен рог от джоба си, вложи мундщука в устния отвор на маската си и наду. Последва нисък, минорен стон. Цистерната прогърмя като огромен барабан. Редици концентрични обръчи изникнаха около нея, напомнящи пръстени около планета.
Скрутаторът, който се намираше най-ниско, сграбчи лявата страна на гръдта си и падна. Войниците притиснаха длани над ушите си. Гадателят се вцепени като труп, от устата и носа му бликна кръв. Той също полетя надолу. Иризис усети писък да се натрупва в гърлото й, само че не бе свободна да го изрази. Въздухът се бе превърнал в памук, задръстил дробовете й.
Тя удари гръдната си кост в ръба на стълбата. Сблъсъкът бе достатъчен да отслаби задушаващото усещане и да й позволи да си поеме дъх.
— Продължавайте! — изкрещя Иризис към войниците. — Изкачете се и ме прикривайте. Вземете раницата ми!
По-долният войник пое протегнатата торба, а Иризис се спусна надолу и притича до скрутатора. Той все още дишаше, но мистикът бе мъртъв.
Единият от войниците, който също бе слязъл, взе кожената торба на скрутатора и пое обратно. Джал-Ниш се приближаваше към тях, размахал меча си. Той също не бе останал незасегнат от ефектите на проявата, която бе причинил.