— Няма да се измъкнете! — завалено обеща той. — След миг тук ще се стекат сто войника.
Иризис грабна тялото на скрутатора и го намести на рамото си. Той се оказа неочаквано лек, торба с кости. Жената хвана първия напречник на стълбата и започна да се изкачва, но осъзна, че няма да успее да се отдалечи достатъчно бързо. Джал-Ниш щеше да посече краката и гърба й.
Тя се спусна обратно, изтегли ножа от колана си и нанесе подвеждащ удар. Ответният замах на Хлар премина достатъчно близо до ръката й, за да отсече няколко косъмчета. Той сумтеше и кашляше като човек, в чието гърло е заседнало нещо. Ела по-близо, Джал-Ниш, и ще ти предложа да се задавиш с ботуша ми. Иризис рязко отстъпи назад, при което крайниците на нарамения Флид се залюляха. Дали не трябваше да го пусне? В това му състояние подобно захвърляме можеше да го убие. Но пък същото можеше да стори и мечът на Джал-Ниш Хлар.
— Стреляйте!
Пронизителният й писък към войниците, междувременно достигнали върха на цистерната, остана без отговор. Очевидно тя бе застанала на пътя на стрелите.
Поредният яростен замах отведе меча на Джал-Ниш край нея. Иризис получи възможност да нанесе удар и тъй като острието на ножа бе насочено към срещуположната страна, тя стовари дръжката върху слепоочието му. Хлар се свлече на земята, при което маската му се измести. Гледката едва не накара жената да повърне.
Залитайки към стълбата, тя прекрачи трупа на мистика и започна да се изкачва. Чувстваше се замаяна. По средата на пътя силите я напуснаха и тя остана вкопчена за стълбата. Един от войниците й се притече на помощ и издърпа скрутатора нагоре.
— Идват и други — каза той.
Под себе си Иризис можеше да види единствено идващия на себе си Джал-Ниш. Войникът й помогна да преодолее остатъка от стълбата.
— Какво става? — тя се опря на каменния ръб.
Войникът посочи. От портата на фабриката изскачаха бойци.
— Сега накъде? — задъхано попита Иризис.
— Насам. Аз съм Джим — представи се ратникът. — Онзи там е Йорми.
Сетне Джим, понесъл скрутатора, се затича по протежение на ръба на цистерната, широк само две крачки. Иризис го последва към края на акведукта. До улея отвеждаше стълба, отвъд която Йорми вече бе изчезнал. Войникът се затрудняваше, защото тялото на скрутатора му тежеше. Иризис го избута нагоре.
— Подай ми арбалета си — каза тя.
Войникът мълчаливо го стори и пое нагоре, сумтейки. Иризис вложи болт и опъна тетивата, а после се прицели към стълбата на цистерната.
Дълго време не се случи нищо. Тя съжали, че е останала да чака — по това време отдавна щеше да се е озовала в улея. Точно тогава с крайчеца на окото си зърна глава, изникваща над ръба. Някой се изкатерваше по ръба на самата цистерна. Иризис се канеше да стреля, но в този момент зърна друга глава да показва над стълбата. А бегълката разполагаше само с един болт.
Онзи на стълбата се издигна първи. Иризис насочи арбалета към него и стреля. Болтът потъна точно под ключицата му. Размахал ръце, простреляният залитна встрани и с шумен плисък падна във водата.
Другият продължи да се изкачва. Иризис се обърна към стълбата и пое нагоре, макар и затруднявана от оръжието. Преследвачът, бърз като мълния, достигна стълбата още преди Иризис да се е изкачила. Той подскочи и се хвана директно за третия напречник, за да продължи нагоре с ловкостта на акробат. Жената замахна с подметка към лицето му, ала войникът се отмести с лекота, сграбчи ботуша й и задърпа. Тя едва не падна. Вторият ритник уцели устата му. Преследвачът прелетя четири стъпала, преди да се залови отново.
На върха водният канал започваше с груб и наклонен камък. Войникът отново настигаше Иризис, прекалено изтощена да се възползва от малката си преднина. У себе си тя имаше единствено нож и арбалет без болтове. Срещу меч ножът бе безполезен. Незареден, арбалетът също бе безполезна тежест, но тя пак не искаше да го захвърля.
Без да изпуска войника от очи, Иризис пробно постави ножа в улея за болтове. Опитът се оказа като цяло успешен. Видял арбалета, преследвачът бе започнал да се приближава по-предпазливо, но сега се изсмя при вида на импровизациите й. Много вероятно беше изстрелът да запрати метални отломки в лицето на Иризис.
Тя постави тетивата над дръжката, макар да подозираше, че ножът ще се изхлузи при изстрела, сетне насочи арбалета към войника.
— Тръгни назад или ще стрелям — каза Иризис и сама се отврати от потрепващия си глас.