— Проклета глупачка! — задъхано промърмори скрутаторът, помагайки й да се изправи. — Сякаш останалите тревоги са ми малко! Изправи се!
— Не мога — ридаеше Иризис. — Не виждам нищо.
Флид я зашлеви по лицето.
— Ти си идиотка, Иризис. Предупредих те да не поглеждаш. Хвани ме за ръка.
Тя се вкопчи до болка.
— Пак не слушаш. Казах да я хванеш, не да я смажеш.
Скрутаторът я повлече след себе си. Иризис не можеше да повярва колко е трудно вървенето със затворени очи. Непрекъснато се спъваше, а когато това станеше, не бе способна сама да възстанови равновесието си.
— Какво направихте, Ксервиш?
— Скрутаторска магия — хрипкаво се изсмя Флид. — Не ми е позволено да говоря за това. Върви.
— Не разбирам какво смешно има. Изгубих зрението си.
— Пада ти се, задето си толкова любопитна!
— Можехте да проявите малко съчувствие — отчаяно каза тя.
— Твоята глупост удвои проблемите, струпани на главата ми.
Тя млъкна. Сега имаше насреща си старата, по-позната страна на скрутатора, за която в последно време бе забравила.
Изравниха се с останалите двама.
— Добре ли сте, сър? — попита Йорми.
— Бил съм и по-добре. И също така по-зле, макар и не особено.
— Какво е станало с майстора, сър? — поинтересува се Джим.
— Не спирайте! — тросна се скрутаторът. — Глупавата крава погледна назад, макар че изрично я предупредих да не го прави, и изгуби зрението си.
Иризис не бе очаквала много състрадание, но не бе очаквала и подобна грубост.
— Опитвах се да ви помогна — изхлипа тя.
— Следващия път не си прави труда, а просто изпълнявай каквото ти е наредено.
— Няма да има следващ път! — проплака Иризис и залитна в поредно спъване. Флид я издърпа на крака и четиримата продължиха по-бързо.
— Така е. Продължават да ни преследват.
— Как са оцелели?
— Трябва да е имало и други по-назад. Те са останали незасегнати, само че ще им е необходимо известно време, за да преминат.
— Какво имате предвид?
— Нямат ли край кокошите ти въпроси? Изкуството ми е оставило мястото с известна промяна.
Продължиха мълчаливо. Иризис изненада сама себе си със задържането си на крака. Тя се съсредоточи върху стъпките си, върху неспирната последователност да отмества едното стъпало пред другото, а после да повтаря движението огледално. В главата й имаше една-единствена мисъл. И тя не бе свързана с преследващите ги войници или предстоящите събития. Искам да прогледна!
— Виждам ги, сър.
Гласът на Йорми беше по-плътен от този на Джим, бавен и гръмък.
— Колцина и на какво разстояние от нас? — попита скрутаторът.
— Трудно ми е да ги преброя… Поне четиридесет. На около триста крачки отзад.
— И от това разстояние могат да ни навредят — каза Флид, — ако го осъзнават.
— Мисля, че са го осъзнали, сър. Неколцина стрелят, но прекалено високо.
— Продължавайте.
Нещо отскочи от камъка недалеч.
— Това болт ли беше? — в паника изпищя Иризис. По-рано подобно попадение не би я притеснило, но сред кошмарната чернота звукът бе непоносим.
— Стрелят с парабола.
От известно време бяха вървели по нанагорнище. Сега то изчезна, заменено от лек наклон.
— Виждам въздухоплава! — възкликна Йорми. — Отвъд пролома, сред дърветата. Ще успеем.
— Не бързай с възторга — промърмори скрутаторът.
— Още много ли остава? — питаше Иризис. — Далече ли са войниците?
— На същото разстояние. Но не за тях трябва да се тревожим.
Стегнаха я ледени примки.
— А за какво?
— Не чуваш ли?
Тя чуваше единствено стъпките им върху камъка и ударите на собственото си сърце. Не, имаше и нещо друго — ритмично тропане, съчетано с метално стържене. Дори цяла симфония подобни звуци.
— Кланкерите на Джал-Ниш наближават по хълма. Отправили са се право към въздухоплава, за да го свалят.
Десет
Споменаването на Джал-Ниш тласна Иризис напред. Ужасното лице, което за момент бе зърнала под маската, още стоеше застинало в съзнанието й — кошмар на отказващо да зараства месо, обгърнато със слузеста гной. Но тя не изпитваше съжаление към него. Бащата на Ниш бе жесток и неприятен човек, някога съумявал да компенсира същината си с настойчив характер и външен вид. Сега чудовищната му външност съответстваше на сърцевината му.