— Какво става? — високо попита тя.
— Не ми крещи в ухото! До теб съм. Войниците се приближават, но бавно. Нащрек са заради мен.
— А кланкерите?
— Стопяват разстоянието. Отвъд хребета започва малка скалиста долчинка, по чието дъно се спуска поток. Той е плитък и няма да ги затрудни. Склонът от другата страна е стръмен, но не толкова, че да затрудни опитен оператор. Отвъд него започва равнина, която е идеална стрелкова позиция.
— Колко далече е мястото, от което въздухоплавът трябва да ни вземе?
— Около хиляда крачки.
— Дайте му знак да се приближи.
— Тук е прекалено ветровито. Трудно ще бъде да ни изтегли от акведукта.
— Ще си струва, ако това лиши кланкерите от време.
— Права си. Ще дам сигнал.
Иризис усети, че той започва да маха с другата си ръка. В следващия миг скрутаторът я пусна.
— Какво правите? — проплака тя, споходена от ужас. Нищо не им пречеше да избягат и да я изоставят беззащитна.
— Може да се наложи отново да използвам магията си. Войниците напредват.
— Способен сте да я използвате повторно толкова скоро?
— Вероятно не, макар че те няма как да знаят това. Поне се надявам, че не знаят. — Ксервиш Флид не звучеше особено убеден.
— Къде са кланкерите сега?
Паниката продължаваше да я дави. Тази задушаваща безпомощност не беше чувство, към което Иризис бе привикнала.
Флид не отговори. След известно мълчание Джим каза:
— Почти са достигнали потока, госпожице. Той преминава точно под нас, но те са по-нагоре по течението.
— Наричай ме Иризис. Въздухоплавът излетя ли?
— Не… Иризис. Екипажът все още развързва въжетата.
— Бавят се — промърмори тя.
Никой не отговори. Секундите се влачеха с непосилна бавност.
Тогава Флид нададе вик на болка.
— Какво има? — попита Иризис.
— Джал-Ниш води гадателка със себе си.
— С кланкерите?
— Не. В акведукта. Силна е. Не съм сигурен, че ще успея да я надвия в това си състояние.
— Какво прави тя?
Зъбите на скрутатора започнаха да тракат. Отговорът му представляваше неразбираеми срички.
— Добре ли сте, скрутаторе? — Не й се струваше уместно да използва малкото му име пред останалите.
— Не мисля, че той може да отговори, Иризис — каза гласът на Джим. — Лакът по лакът той бива изтласкван назад.
— Може би трябва да опитаме да го задържим — предложи Йорми.
— Не! — остро се възпротиви Иризис. — Не го докосвайте. Това само ще влоши нещата.
В съзнанието си тя започна да вижда образи на полето. Някой черпеше енергия от него. Не беше Флид. Не бяха и кланкерите. Изглежда непознатата мистичка бе изключително силна, за да срази скрутатор толкова бързо. Джал-Ниш определено бе дошъл подготвен.
Иризис обгърна с пръсти индикатора си. Полето изникна ясно пред нея, извиващо се като ротор сред захаросана яхния.
— Войниците идват — промърмори Джим.
Никога досега не бе съзирала полето толкова ясно. Дали това се дължеше на загубата на зрение, или по някакъв начин бе свързано с магията на скрутатора? Иризис се съсредоточи. Макар и неспособна да извлича енергия от полето, тя бе способна да я изменя недоловимо, скулптирайки теченията й в различна форма. Сега ослепената жена стори същото, насочена върху затворена извивка, която започна да наслоява многократно, докато не получи резултат от множество нива материал — или по-скоро нематериал.
Флид бе престанал да хъхри, свел звуците си до затихващо дишане през зъби. Иризис се чувстваше като пленена мишка, която ясно осъзнава приближаването на котка. Щом скрутаторът беше извън строя, единствено тя можеше да ги спаси. Войниците бяха безсилни срещу магия.
— Какво правят кланкерите сега? — тихо попита тя.
— Спряха в средата на долината. Най-близките опитват да насочат копиеметите си към въздухоплава. — Говорещият беше Джим.
— А той излетя ли най-сетне?
— Да. Идва към нас.
— Смяташ ли, че ще успеят да го прострелят?
— Възможно е, макар разстоянието да е голямо.