Иризис откри нагънатата енергия, прикри я под формата на обикновено излъчване и я тласна към виолетовата вихрушка. Последната пулсираше в черно и бяло, защото гадателката черпеше все повече сила.
Иризис почти бе успяла, когато оттичането рязко увеличи яркостта си. Дали беше разкрита? Не, цветовата промяна продължи — черно, бяло, черно. Жената отправи един последен тласък. Компресията увисна над енергийния вихър и след миг потъна надолу. Иризис побърза да се изключи от полето. За всеки случай. И зачака, напрегната.
Нищо видимо не последва. Сетне скрутаторът започна да стене. Звукът премина в покъртителен и пронизващ вой, от който я побиха тръпки. Очевидно ходът й бе засегнал и Флид. Звученето му ставаше все по-пронизително, вбило се в тъпанчетата й. Нещо ужасно щеше да се случи. Тя напосоки посегна към него.
С последен писък скрутаторът подскочи и се стовари по гръб. Ботушите му стържеха по камъка. После настъпи тишина, накъсвана от вятъра и жуженето на въздухоплава.
— Какво стана? — провикна се Иризис. — Джим?
— Нещо избухна сред войниците. Всички те се затичаха в паника. Залива ги някаква червена пелена. О, това е…
Той повърна от отвращение.
— Ужасна смърт — простена скрутаторът. — Но по-добре тя, отколкото аз. — Флид взе ръката на Иризис. — Някой ден ще ти се отблагодаря подобаващо.
— По-добре да е някоя нощ — по навик отвърна тя. Нямаше представа какво е сторила.
— Въздухоплавът се спуска! — кресна Йорми. — Джим, хвани въжетата. Качвайте се по стълбата, сър, бързо.
— Първо ти, Иризис — каза скрутаторът. — За момента сме в безопасност. Тук във виадукта могат да виждат само върха на въздухоплава.
— Но когато излетим…
— Да, това е опасната част. Хайде.
Сляпото изкачване бе особено неприятно. Въжената стълба се поклащаше непрекъснато. Тежестта на Иризис отмести въжетата под кила на въздухоплава, създавайки впечатлението за изкачване край ъгъл. Тя нямаше представа колко е напреднала. Ами ако в момента висеше над дефилето? Потните й ръце започнаха да се изхлузват.
— По-живо! — кресна скрутаторът. — Не сме на забава.
Нечии силни ръце я хванаха под мишниците и я повдигнаха отвъд ръба на гондолата.
— Насам — рече дебел мъжки глас.
— Не виждам!
Някой я хвана за ръката и я поведе встрани, за да я настани върху платнена седалка. След миг друг приседна до нея.
— Всички са на борда — кресна дебелият глас. — Издигай.
— Не! — възрази скрутаторът. — Продължете напред по протежение на акведукта, после издигате рязко. Така ще имат по-малко време да се прицелят.
— Войниците са още живи — отбеляза непознатият мъж. — Почти са в обхват.
— Добре! Тръгвайте!
— Заеми позиция при баласта. Арбалетчиците да се подготвят. Пилот Хила, не им давай възможност за втори изстрел.
Въздухоплавът се стрелна.
— Освободи баласта.
Летящата машина отново се разтърси и се отправи нагоре. Скована от неочакван ужас, Иризис се вкопчи в ръката до нея, оказала се, че принадлежи на скрутатора. Флид я задържа, докато тя не се успокои. Арбалетите изсъскаха. Въртенето на ротора стана пронизително.
— Приближават се, за да стрелят сър. Обръщай!
Въздухоплавът навлезе в маневра, прекалено бавна за вкуса на Иризис.
— Внимавай! — ревна дебелият глас.
Разнесе се трясък, разпръснал дървени отломки. Няколко попаднаха в косата й.
— Какво става? — изпищя Иризис. — Ще се разбием ли?
— На косъм беше — спокойно отвърна скрутаторът. — За щастие уцелиха рамката на гондолата, а не балона. Снарядът не уцели никого. Няма ранени.
— Стрелят отново — обяви мъжът. — Прекалено ниско. Успяхме, сър. Вече сме извън обсег.
— Много добре — каза Флид. — Курс на север. И нека не е прекалено бързо. Не искам да пристигнем по светло.
Единадесет
Иризис надушваше себе си и скрутатора. И двамата миришеха на кръв, страх и пот.
— Не бих имала против да пийна нещо силно — дрезгаво каза тя и откри, че все още трепери.
— Ще ти донеса.
Седалката проскърца. Скоро Флид се върна и постави чаша в ръката й.