Жената внимателно я доближи до носа си. Пиво, но не това беше от значение — течното му състояние бе най-голямото предимство. Тя изпразни чашата на един дъх.
— Очите ме болят — оплака се Иризис. Все още бе обградена от мрак.
Скрутаторът ги огледа, отмествайки клепачите й, сетне постави парчета плат върху тях и ги превърза.
— Толкова съм уморена — продължи тя. — Направо заспивам.
— Първо да поговорим.
— Към Миниен ли сме се отправили, Ксервиш?
— Да. За да се заемеш с възложението, за което говорим от месец. Да откриеш какво се е случило с възловата точка.
— Ще се нуждая от помощ.
— Ще разполагаш с войниците, двама занаятчии и мистик.
Това й напомни за непознатия гадател, умрял на стълбата заради звука на рога.
— Кой беше човекът, когото Джал-Ниш уби?
— Гадател Тардс. Бедният Тардс — каза скрутаторът. — Никога не му вървеше.
— Значи ще ми е нужен друг мистик — замислено рече тя.
— Вече съм се погрижил за това.
— Кога ще го срещна? Или ще я срещна?
— В момента разговаряш с него.
— Вие? — Тя обърна невиждащата си глава към него.
— Толкова ли е зле?
— Не, разбира се. Но вие сте скрутатор!
— Не за дълго. Точно в този момент Джал-Ниш съставя доклада си, а няма кой да представи балансиращо мнение. До няколко дни Съветът ще научи. Ще бъде организирана среща, на която моите поддръжници ще бъдат принудени да гласуват срещу мен. Ще бъда зачеркнат, обявен за негражданин, а за главата ми ще бъде обявена награда — отделена или донесена заедно с тялото ми. Ще е добре да се държиш далеч от мен, за да не засегне падението ми и теб.
— С мен така или иначе е свършено. Твърде късно е да се направи каквото и да било.
— Съветвам те да помислиш отново.
— Съветът на един негражданин е безполезен като самия него — отбеляза тя. — Във всеки случай подобно бягство не е начинът, по който върша нещата.
— Да, започвам да се убеждавам. А какво точно направи в акведукта?
— Какво ви кара да мислите, че аз съм направила нещо?
— Може да съм изпаднал в немилост, но все още съм мистик, и то с изключително тънък усет, ако нямаш нищо против.
— И изключително скромен — пошегува се тя и отпусна глава върху костеливото му рамо.
— Слушам те — напомни въпроса си скрутаторът.
Тя му обясни, а Флид подсвирна.
— Това е нещо, което не мисля, че е било опитвано преди. Дори смятам, че никой не се е сещал да си послужи с подобно изпълнение. Възможно е дори само това обяснение пред Съвета да ми върне старото място.
— Наистина ли?
— Всъщност не. Но съм сигурен, че останалите скрутатори много биха искали да узнаят.
— Къде са занаятчиите ми?
— И те са на борда. Зойл Аарп и Оон-Ми.
Зойл Аарп бе шестнадесетгодишен, едър и мускулест, но с лицето на десетгодишно момче (заради което често отнасяше подигравки) и понякога сходно поведение. Понякога удовлетворяваше слабостта си към мрънкане и самосъжаление, но иначе бе брилянтен занаятчия със силна интуиция. Липсваха му практически умения и търпение — често не довършваше контролерите си. Но за тази задача бе идеален.
Оон-Ми представляваше негова противоположност, дребна с набито тяло, широко лице с плосък нос и оскубани вежди. Никой не би я нарекъл красива, но тя имаше дяволита усмивка. В яслите растяха три нейни деца, всяко от различен мъж. Умът й бе посветен главно на отношенията между половете, винаги добронамерен. Всички във фабриката я харесваха. Дори самото й присъствие донякъде облекчи Иризис.
Поне за момента тя можеше да се отпусне. Полагайки глава върху ръката си, Иризис заспа.
Въздухоплавът се носеше спокойно сред небесата, отправил се на североизток към крайбрежието. Нищо не нарушаваше спокойния му напредък. Веднъж машината бе забелязана от лиринкс, виещ се над горящо селище, само че преди създанието да е успяло да реагира, въздухоплавът вече бе изчезнал сред облаците. По залез-слънце напусна небесния покров за достатъчно дълго, за да може навигатор Нивули да огледа земята с далекогледа си и да я сравни с картата. Подобно на всички от екипажа, Нивули бе дребна — костеливо момиче с дълга и къдрава черна коса, стелеща се почти до кръста й. Униформата й беше прекалено голяма, а ноктите й бяха изгризани до кръв.