— Насам. — Тя посочи малко по̀ на изток.
През нощта навигаторът направи още две справки, използвайки за ориентир светлините на крайбрежните градове, а малко след полунощ каза на пилота да се спусне. Кръжаха повече от час, през което време пилотът мърмореше, а все по-нервната Нивули не спираше да се консултира с картата си, докато накрая не надникна през левия борд на гондолата, за да посочи двузъб планински масив.
Пилот Хила го обиколи три пъти под светлината на сребърната луна, преди скрутаторът да каже:
— Там. Не можеш ли по-бързо?
— Движим се над полето от Горнис, а тук сме почти в ръба му.
— Да, разбира се — сети се Флид. — Полето на Миниен е угаснало.
Въздухоплавът се спусна плавно. Пътниците слязоха по въжената стълба, сетне скрутаторът даде нареждания на пилота. Хила кимна и отдаде чест. Машината отново набра височина и скоро се изгуби сред нощното небе.
— Да вървим — каза Ксервиш Флид. — Трябва да се укрием преди изгрев. После ще обсъдим плана.
Иризис бе спала по време на целия път и се бе събудила сред мрак. Бяха й необходими няколко мига, за да си спомни слепотата си.
Някой, не Флид, й беше помогнал да се спусне по въжената стълба. Краката й се озоваха на хлъзгава и неравна шистова твърд. Въздухът тук имаше непознат привкус: лека соленина, примесена с острата миризма на някаква непозната за нея трева. Бе значително по-топло от района край фабриката.
Значи тя се намираше някъде по крайбрежието или близо до него. За нея Миниен представляваше само име, което не би могла да посочи върху картата. Там нямаше дори и село, хората бяха забравили на какво тази местност дължи името си.
Но в Миниен имаше възлова точка, чието излъчване бе секнало, предизвиквайки загубата на петдесет кланкера и стотици мъже. Иризис можеше да си представи окървавената равнина, отломките от машините, сглобявани с години и унищожени за мигове, безчетните трупове и пируващите лиринкси. Ако враговете бяха успели да засегнат излъчването на тукашното поле, всички възлови точки ставаха изложени на риск. Без енергийно поле кланкерите щяха да останат безполезни и войната щеше да бъде изгубена. От Иризис зависеше да открие причината. Още когато бе научила за възложението, то й се бе струвало обезсърчително. Сега го смяташе за невъзможно.
Отправиха се по стръмен склон, по който се изкачваха дълго време. Всички вървяха мълчаливо, включително и Иризис, хванала нечия ръка. Чуваше се единствено хрущенето на скалите. Билковият морски вятър бе самотна миризма.
Най-сетне спряха да починат. Иризис бе насочена да седне върху къс загладена скала. Пръстите й опипаха гладката повърхност и острите ръбове. Бяха раздадени дажби. Иризис взе своя дял и остана заслушана в разговорите на гласове, чиито лица оставаха загадка за нея.
— Тихо! — каза скрутаторът. — Иризис?
— Да?
— Какво ще кажеш?
— Елате до мен.
Флид приседна до нея. Камъкът се размести под тежестта му.
— Какво има?
Тя стисна ръката му доближи глава до ухото му и прошепна:
— Не мога да го направя. Не зная къде е възелът. Дори не зная какво е. Какво трябва да направим най-напред?
— За начало опитай да видиш полето.
— Няма поле.
Скрутаторът въздъхна.
— Възможно е излъчването да не е изчезнало напълно. Използвай индикатора си и изпълни процедурата, която извършваш при опита си да визуализираш полето.
Иризис изпълни заръката.
— Кажи ми какво виждаш — рече Ксервиш.
— Не виждам нищо.
— Сигурна ли си? След угасването на полето тук са идвали и други занаятчии.
— Тогава защо не попитате тях?
— Сторих го. Това е една от причините да те доведа тук.
— Така ли?
— В съзирането на полето ти си по-добра от повечето занаятчии.
— С изключение на Тиан! — сопна се тя.
— О, престани да се самосъжаляваш! — със същата острота отвърна скрутаторът. — Да, с изключение на Тиан, щом държиш да бъдеш точна. Тиан е забележителна. Но това не е чак толкова необичайно, като се вземе предвид потеклото й…
Тя се замисли над думите му, докато опитваше отново. Винаги бе смятала, че у Тиан има нещо странно.
Иризис прогони разсейващите я мисли и се съсредоточи върху полето. Този път тя усети нещо, съвсем дребна дипла, виеща се недалеч.