Жената прочисти ума си и позволи на стелещото се излъчване да се разгърне. Последва го друго, неуловимо като мъгла, но със съвсем лек синкав оттенък. То идваше някъде изпод земята, макар да беше невъзможно да определи точния му произход — трудно бе да се асоциират излъчванията с пораждащите ги структури. Освен това Иризис не можеше да види върховите им точки.
Тя се отказа от този ъгъл и се отдръпна. Така имаше по-голям успех. Сега можеше да различи стелеща се бавно диря. Иризис отново промени гледната си точка и откри друга следа отляво, а също и трета отдясно.
При поредно отдалечаване жената осъзна, че излъчванията се издигат във формата на сплескана осмица, отличаваща се от двувърхия хълм, на който се бяха настанили. Изглежда енергията повтаряше не самото възвишение, а някаква подземна структура.
— Мисля, че възловата точка регенерира полето! — възкликна тя.
— Какво? — каза Флид.
Иризис обясни какво е видяла.
— Интересна идея. Нунар споменава за подобна вероятност. Може би това е причината ти да го видиш, а предишните мистици и занаятчии да не са могли. Възможно е да е започнало възстановяването си неотдавна.
— Също така е възможно да съм по-добра от тях — раздразнено подметна Иризис.
Скрутаторът изсумтя.
— И какво ще правим сега? — попита тя.
— Ще се заемем с по-големия проблем. Ще открием на какво се е дължало угасването му.
— Как ще постигнем това?
— Ти си занаятчията.
— А вие сте мистикът! — раздразнено каза Иризис. — Възловите точки излъчват силата, с която си служат мистиците, не е ли така? Занаятчиите не са достатъчно умни, за да работят с нея. За нас, простосмъртните, е достатъчно слабото поле.
— Не е нужен сарказъм. Трябва да си съдействаме, Иризис.
— Простете — искрено каза тя. — В лошо настроение съм. През последните няколко дни ми се струпа прекалено много.
— Наистина в по-голямата си част това е работа за мистик, но не се притеснявай да излагаш вижданията си. Ти как би подходила към проблема?
— Нямам представа… Помня, че Тиан беше изработила четец на аура, с който да открие причината за отказващите хедрони. Бих могла да изработя нещо подобно, макар че…
— Възловата точка е нещо далеч по-сложно от кристал — довърши Флид.
— И много по-опасно. Оон-Ми, Зойл, слушайте добре. — Тя събра мислите си и започна да описва приспособлението, което трябваше да сглобят.
— Тихо! — просъска останалият на пост. — Виждам нещо!
— По-точно? — тихо каза Флид.
— Мисля… мисля, че е лиринкс.
— Какво прави?
— Поел е по един скален ръб далече под нас.
— Какво ще търси един лиринкс тук? — учуди се Иризис.
— Кой знае? — каза скрутаторът. — Може би е съгледвач.
— Не е избрал подходящо място. Съседният хълм би бил много по-удобен — каза постовият.
— Може би наблизо има гнездо? — разнесе се гласът на Оон-Ми. — Или е тръгнал да се чифтосва…
— Лиринксите не са животни — студено рече Флид. — Те са не по-малко интелигентни от нас. Сега мълчете. И пригответе оръжията си.
— Изчезна — каза часовоят.
— Стойте мирно — посъветва Ксервиш. — Нека изчакаме.
Възцари се дълго мълчание, сетне Иризис чу шепот.
— Някой ще ми каже ли какво става? — хапливо попита тя.
— Нищо не се случва — отвърна скрутаторът. — Търпение.
Накрая часовоят се обади:
— Виждам го отново. Върви в обратна посока.
Последва дълго и мъчително (за Иризис) чакане, преди скрутаторът да вземе ръката й:
— Мисля, че вече е безопасно да проверим.
Слизането по стръмния и неравен път се оказа изключително трудно за сляпата жена.
— Някъде тук беше — каза часовият. Последва дълго дирене на следи.
— Открих! — обади се един от войниците.
— Това не са следи от единствено посещение — рече Флид. — Лиринксите са идвали тук и друг път.
Нужни им бяха часове, за да открият скалата, под която лиринксът се бе изгубил от погледа им. Но с изключение на няколко къса, приличащи на груба гъба, не откриха нищо.
— Може би е търсил място на сянка, където да се наобядва — предположи часовият.
— Мислех, че те ядат хора — промърмори друг войник.