Дали това не беше начин да го отдели от Яра? Каквото и да беше намерението им, Ниш не можеше да стори нищо. С ускорен пулс механикът се съгласи:
— С радост. Но после ще трябва да ви оставя, защото наистина бързаме.
Минис хвана Ниш под ръка и го поведе сред дърветата. Хлар не смяташе, че подобно поведение е уместно между мъже, но трябваше да се примири — разни светове, разни обичаи.
— Срещата ни не беше случайна — каза аахимът.
— Не съм си и помислял — сковано отвърна Ниш.
— Веднага щом разузнавачите ни докладваха, че сте напуснали лагера, реших да ви потърся.
— Разузнавачите ви трябва да имат отличен взор. Ние не сме видели и следа от тях.
— Наистина е така. Предполагам ви е известна и причината да ви потърся.
— Предпочитам да не предполагам. И да не гадая — отговори механикът.
— Тиан Лиз-Мар — каза Минис, въздъхвайки. — Отнесох се към нея чудовищно и никога няма да си го простя.
Ниш не отговори. След кратко мълчание събеседникът му продължи:
— Какво ще кажете да седнем край това дърво? — Ставаше дума за гигантски столетник с гладка бяла кора. Двамата се настаниха в подножието му, облегнати на ствола. — Видели сте я в Тиртракс, ако не греша?
— Да — каза Ниш. — Дълго я търсих.
— Значи я познавате?
— Разбира се. — Хлар бе изненадан, че аахимът не знае това. Но пък и защо би трябвало да го знае? — Три години бяхме колеги в една и съща фабрика.
— Вие сте щастливец — оживено възкликна Минис, взе ръцете на Ниш и ги стисна. — Тя е най-красивата жена на света.
Най-сетне механикът разбра. Минис не представляваше никаква опасност — той беше или голям глупец, или прекалено млад и наивен. И очевидно влюбен.
— Да, тя има определен чар.
— Приятели ли бяхте? — Аахимът продължаваше да стиска ръцете му.
— Не. Имаше време, когато изпитвах известна слабост към нея. Но това е минало. Двамата с нея сме прекалено различни, Минис.
— Разкажете ми повече за нея. Разкажете ми всичко. Трябва да зная.
Ниш му предаде всичко от самото начало, макар и в сбита форма и с известни премълчавания. За щастие Минис обръщаше внимание единствено на нещата, отнасящи се до красотата и гениалността на неговата любима, та напълно подмина ролята на Ниш.
— Бих дал всичко, за да я видя отново — каза аахимът, когато разказът приключи.
— Тя се чувства онеправдана — прямо заяви Ниш. — Чувства, че вие сте я предали, че е била използвана по студен и пресметлив начин.
— Тя наистина бе предадена, за което съм виновен аз. Никога няма да си простя, че не се опълчих на приемния си баща. Но ние току-що бяхме изгубили света си, а също и всички аахими, които не бяха успели да достигнат портала. Можете ли да си представите това, Ниш? Представете си тежестта на знанието, че дори и ако самият вие успеете да избягате, девет десети от човечеството ще останат обречени…
Минис замълча.
Не мога, помисли си механикът, и това трябва да ми е за урок, че не бива да съдя останалите. Но пък в тази ситуация не можеше да се въздържи от преценка. И да не си помисли, че самият той не би бил толкова слаб. Поне не в подобно отношение (защото въпреки недостатъците си Ниш поне бе способен на откровение пред себе си).
— В рамките на един миг приемният ми баща изгуби целия си клан. Всички представители на Интис — мъже, жени и деца — отнесени от страховита гибел. Дори за мен това беше изключително тежко преживяване. Мога само да си представя как се е почувствал той, отдал целия си живот на нашия клан! Как можех да се обърна против него в такъв момент? Аз, който съм негов наследник. Върху когото току-що бе преминала удесеторена отговорност? Не можех да го направя. Но въпреки това с нещастната Тиан бе постъпено несправедливо, и то сред нейна собствена трагедия.
— Разбираемо е — каза Ниш, макар мнението му за Минис да се беше развалило.
— Трябваше да открия начин. — Аахимът го прегърна през рамо. Може би в някакво странно развитие, познанството на Ниш с Тиан го правеше приятел на Минис. — Не спирам да мисля за нея. Животът ми е нищо без нея. Какво ще правя, Ниш?
— Не зная. — Механикът се размърда неспокойно. — Това е област, в която нямам голям опит.
— Имате ли представа къде би могла да е отишла с летящия конструкт?
Може би цялата тази среща бе проведена с мисълта за този въпрос? Дали бащата не бе изпратил Минис, за да се сдобие с информацията, която по-рано не бе могъл да получи? Младият аахим изглеждаше искрен, но това не изключваше възможността да бъде жертва на неосъзната манипулация, точно както бе използвана Тиан. За щастие Ниш можеше да отговори искрено.