— Нямам представа. След Тиртракс не съм я виждал, а това беше преди месеци.
Той разказа накратко случилото се след напускането на пещерата. В края на историята Минис въздъхна:
— Какъв живот сте водили, Крил-Ниш!
— Разказан звучи много по-примамливо — отвърна механикът. — Десетина пъти бях близко до смъртта. И хилядократно бях спохождан от отчаяние.
— За мен не може да се каже, че съм живял. Приемният ми баща ме държи в пашкул. И преди беше зле, когато Първият клан бе могъщ. Сега всичките му надежди се опират на мен и той не ми позволява да правя нищо, защото се страхува, че ще пострадам. Когато открие, че ме няма, ще тръгне да ме търси начело на стотица конструкти. Задушавам се, Ниш! Единствените щастливи мигове в живота ми бяха часовете, през които разговарях с Тиан с помощта на кристала, ум в ум. Без нея съм изгубен.
Какво можеше да каже Ниш на този непознат мъж от друг свят? Недалеч можеше да види как Яра крачи нервно. Вероятно жената смяташе, че Крил-Ниш в момента сключва сделка с аахимите да ги предаде. Трябваше да се извини и да поеме обратно, но… Минис беше наследникът на Витис и би представлявал могъщ приятел.
— Какво ще правите сега?
— Каквото приемният ми баща нареди, разбира се.
— Задължително ли е да му се подчинявате? Не можете ли да построите свой собствен живот?
— Ще ми се да можех, но зная, че той е прав. Той винаги се оказва прав. Не мога да се изправя срещу него.
— Освен това е гневен и безмилостен.
— Винаги е бил такъв, още преди отварянето на портала. Не може да понесе мисълта, че сме били поробени от хароните толкова дълго.
— А, да — каза Ниш. — Стоте.
— И макар че са били само сто, ние нито веднъж не сме се опълчили срещу тях. Някои казват, че сме имали желание да се подчиним на по-силен вид. Смятам, че Витис би пренаписал Историите ни, за да отстрани този срам.
Минис вече не му се струваше такъв наивник, въпреки боязънта му от приемния баща.
— Нима подменените Истории няма да представляват по-голям срам?
— Аз също мисля така, но приемният ми баща…
Ниш смени темата.
— Той възнамерява ли да започне война срещу нас? — Но веднага осъзна, че това питане не е твърде удачно. — Простете, Минис. Не трябваше да ви задавам подобен въпрос, но все пак вие сте ясновидец.
— Защо не? Вие искате най-доброто за вида си. Аз не съм от най-благонадеждните предсказатели, а близкото бъдеще е особено мъгливо. Но ще отговоря на въпроса ви — не като ясновидец, а като аахим и, надявам се, приятел.
— Витис вижда в свое лице най-страховития провал в целия си род. А говорим за потекло, простиращо се десет хиляди години назад в миналото. Той трябва да компенсира това — дори не можете да си представите какво отчаяние го тласка. Има само един начин, по който може да го стори. Да даде на аахимите нов дом, който да замени обичния Аахан.
— Нашият свят — каза Ниш. — Възнамерява да го завземе.
— Ако му се възпротивите. Макар да съм сигурен, че дълбоко в себе си той би предпочел да преговаря за част от Сантенар.
— Аз не видях подобна склонност. Само арогантност, подкрепена с ултиматум.
— Той… не е от най-разумните преговарящи, колкото и да ми е болно да го кажа. Болно ми е, защото той е цялото ми семейство.
— Мислите ли, че ще се съюзи с лиринксите?
— Не би го сторил с желание, но пък Витис винаги е бил непредсказуем.
— Учудва ме, че все още не е нападнал Сантенар.
Минис понечи да каже нещо, но замълча.
— Какво има?
— Сам видяхте, че между клановете ни има неразбирателство. Всеки клан се старае да придобие предимство. Това усложнява постигането на общи цели, освен ако някой могъщ предводител не поеме контрол над всички.
— А Витис не е такъв предводител.
— Би могъл да стане, ако ситуацията ни се превърне в безнадеждна.
— Има ли нещо, което бихме могли да сторим, за да предотвратим съюзяването му с лиринксите?
— Не зная. Може би има…