Ниш се затрудняваше да реши. Погрешното решение щеше да докара разгром, а самият механик щеше да изгуби главата си. Може би щеше да е най-добре, ако този конструкт изобщо не бе изниквал.
Потънал в трескави размисли, Хлар беше престанал да слуша събеседника си. Минис го хвана за ръката.
— Простете? — каза механикът.
— Вие сторихте толкова много, Ниш. Ако някой може да намери Тиан, това сте вие. Ще се заемете ли?
— Достатъчно бедствия преживях в последно време. Освен това — механикът се засмя — ми се струва, че мнението ви за мен е прекалено високо. Възможно е да съм внесъл известно преувеличение в думите си.
Минис сви рамене.
— Нашите съгледвачи не си губят времето. Зная повече за вас, отколкото си представяте. Освен това споделям таланта на баща си — на покойния си баща. Той отлично умееше да преценява характера. Вярвам във вас.
Оказаното доверие личеше в погледа му. Това беше нещо ново за Ниш. Минис му харесваше. Аахимът бе чудат и малко наивен, но у него нямаше притворство.
— Ще опитам — каза механикът, — когато отведа Яра и близначките. Този дълг…
— Познавам дълга. Не е нужно да обяснявате. — Минис протегна ръка и Ниш я пое. Странно бе ръкостискането сред дълги пръсти, но то затвърди вече създалото се у механика впечатление.
— Как да ви намеря впоследствие?
— Аз ще ви намеря, приятелю.
Яра стоеше нащрек недалеч от Тиара и Вунио. Застанала решително изправена, съпругата на Троист нито за миг не отдалечаваше ръка от оръжието в колана си. Минис се ръкува с нея, а също и с близначките, у които непознатото усещане породи кискане.
— Аз също трябва да вървя — каза Минис. — И моите задължения не търпят дълго отлагане.
Той и останалите аахими се поклониха и се оттеглиха в конструкта си, отдалечил се с тих вой. Втората машина, през цялото това време останала сред дърветата, ги последва на известно разстояние.
— И каква беше в крайна сметка причината за тази среща? — остро попита Яра. — Защо се измъкна с него, за да не чувам какво си говорите?
— Не съм се измъкнал. Той ме помоли да разговаряме насаме.
— Защо? — осведоми се тя с властен глас. — Какво толкова тайно е имал да ти каже?
— Клетникът е влюбен в Тиан. — Ниш я погледна в очите. — Надяваше се, че аз бих могъл да му кажа къде се крие тя в момента.
— Е, можа ли? — продължаваше разпитът.
— Не я познавам толкова добре. Тя ме ненавижда.
— И защо? — остро каза Яра.
— Някога постъпих зле с нея. Тогава бях незрял и себичен. Но това беше отдавна, вече не съм такъв.
— Наистина? Изглежда тогавашната ти незрялост трябва да е била неописуема.
— Съжалявам, че не намирате службата ми за задоволителна. Правя всичко по силите си.
— Не се съмнявам. Само че в чия угода е насочено старанието ти?
Тринадесет
— Разкажете ми повече за това място — каза Ниш на следващия ден.
Той и Яра яздеха редом през леса. Дървесните корони бяха толкова високи и гъсти, че в подножието им почти нямаше растителност. Това улесняваше напредъка и осигуряваше приятна хладина. Единствените опасности, пред които се изправяха, се изчерпваха с прекосяването на реките. Но конете бързо привикнаха да преодоляват тромавите им течения.
Яра все още се държеше студено с него и продължаваше да го гледа с постоянно подозрение, сякаш имаше насреща си човек, изпратен да ги отведе в капан. Тя все така отказваше да му съобщи крайната цел на пътуването. Тази атмосфера на недоверие дразнеше Ниш. Механикът харесваше Мериуен и Лилиуен, към които се бе привързал особено след случилото се по пътя към Кундизанд, само че всеки път, когато се озовеше близо до тях, усещаше погледа на майка им върху себе си.
— Червейният лес е една от най-големите гори в Лауралин — каза Яра, докато се оглеждаше. — Може би дори най-голямата. Простира се сто и двадесет левги без прекъсване до ръба на Великите планини. На юг и на север се разстила на същото разстояние — изключение правят плодородните земи на Боргистри. В тази гора лежат множество цивилизации и много руини. В югозападната й част се издигат Боргските върхове, оформени от бяла скала. На няколко дни път от тих се намира още по-странно място: Бореа Нгурле, прословутата Пламтяща планина. Това е най-големият от многото вулкани, разположени от двете страни на Брънките.