— Мериуен, Лилиуен! — изпищя Яра.
Нямаше отговор. Майката изглеждаше подивяла от ужас.
— Изтичайте да вземете въжетата от палатката. И потърсете Маунс. Тръгнал е някъде по течението. През това време аз ще ги потърся.
Жената се затича. Крил-Ниш откърши едно от дръвчетата, около три дължини дълго, и го намести в ямата. Младото дръвче не изглеждаше достатъчно стабилно, за да издържи тежестта му, но използвано като пързалка щеше да свърши работа. Механикът се спусна надолу, ожулвайки длани, и се озова в подземието.
Очакваше да открие поне една от близначките затрупана под отломките, но за негово облекчение това не беше така. Все пак забеляза нещо друго недалеч — към което трябваше да се приближи и буквално да настъпи, за да успее да разбере какво е: скелет. Ниш побърза да се отдръпне, отнасяйки отчупения ствол със себе си. Необичайно оръжие, несъмнено, но за предпочитане пред празни ръце. Със сигурност костите принадлежаха на някой монах. Но какво ли бе станало с момичетата?
Камъните бяха покрити със сажди, остатък от пожара. Ниш се натъкна на още кости, скелетите на поне трима монаси. Два от скелетите бяха безчерепни.
Механикът продължи да крачи сред сумрака и да зове момичетата. Бе настръхнал от някаква боязън, макар да не можеше да определи на какво се дължи усещането. Чувстваше, че е стъпил сред място, където няма право да бъде.
През тавана проникваше достатъчно светлина, за да му покаже, че в момента се намира в мазе, прорязано от множество дълги и тесни перпендикулярни проходи, във всеки от които се белееше нещо. На места се долавяше слабо сияние.
Това не беше мазе, а мавзолей или катакомба. Белеещите се предмети бяха кости.
Какво противно място. А след половин час нощта щеше да се спусне.
— Лилиуен! — ревна той. — Мериуен!
След затихването на ехото механикът долови слаб звук далеч отдясно.
Ниш се обърна, а подът се раздвижи под краката му. Може би разхлабена плочка, а може би целият участък бе нестабилен? Крил-Ниш пробно усили натиска. Плочата внезапно изчезна под крака му и механикът трябваше да отскочи върху основата на близката колона. Част от пода рухна с трясък, образувайки облак прах. Изглежда пожарът бе засегнал опасно долните нива и цялата руина заплашваше да се срути.
Желанието му да продължи с диренето спадна значително, само че не можеше да остави момичетата на подобно място. Как ли бяха оцелели до момента?
Той се приближи до една от сияещите ниши. Блясъкът се дължеше на фосфоресциращо покритие, образувало се върху костите. Ниш избра най-ярката — отчасти разцепен череп, в чиито очни кухини мушна пръсти. Светлината щеше да му е достатъчна. Настръхнал от обвинителния поглед на празните очи, механикът наниза връв през тях и окачи импровизирания фенер на врата си.
Крил-Ниш продължи, проверявайки пода пред себе си с помощта на дръвчето. Изглеждаше достатъчно здрав. След няколко крачки се натъкна на нов нестабилен участък, но успя да го заобиколи — подът до колоните бе най-стабилен. През остатъка от подземието нямаше други опасности. Механикът го прекоси, за да достигне до три разклонения.
— Момичета!
Долетя далечно шумолене, но не и ответ. Ниш пое по левия тунел — най-ранният отговор бе дошъл от тази посока. В средата на прохода се натъкна на недълбока яма, също пълна с кости. Някои от останките бяха злостно насечени и строшени. Що за варварства бяха вършени тук?
Напредваше предпазливо сред лабиринта от колони и стени. Съществуваше риск да се натъкне на скрити ями. Още два пъти подът потъва под проверяващия ствол, втория път директно под краката му. Механикът успя да извърти дръвчето, за да застопори краищата му над дупката. Това го спаси от падане, макар че едва не му откъсна ръцете. Рухналите парчета падаха дълго под краката му, преди да преустановят полета си сред влажен звук. Молитвите на Ниш бяха чути и стволът удържа тежестта му. Но излизането се оказа същински кошмар. След това Крил-Ниш утрои предпазливостта си.
Земята беше отрупана с кости — хиляди и, доколкото той можеше да прецени, все човешки. Повечето носеха следи от усърдни разсичания с меч.
Доста време по-късно, несъмнено след падането на нощта, той откри момичетата насред още по-голяма катакомба, съдържаща стотици погребални ниши. Подземието бе осветено от синьо-бялата плесен, обвила костите.