Ниш се почувства като зашлевен. Но отстъпи назад, овладял се, и се поклони.
— Аз не съм баща си, Мира, но щом присъствието ми ви притеснява, ще си отида.
— Остани — каза Яра, махвайки с ръка към него. — Трябва да знаеш, Мира, че след падането на Никеранд Мериуен и Лилиуен се бяха изгубили и бяха поели сами. Ако не бяха срещнали Ниш, в момента щяха да лежат насилени и мъртви. Впоследствие той ги спаси още веднъж.
Мира се взираше в момичетата, притиснала длан над устата си. Очите й бяха сухи, но Ниш очакваше да чуе писък.
— Невредими са — продължи Яра, — но ще помнят случилото се до края на дните си.
Домакинята притисна близначките към себе си и започна да ридае. Това се проточи нетърпимо дълго и съдържаше значителна неловкост за Ниш. Най-сетне тя повдигна глава. Очите й се бяха зачервили.
Яра бе наклонила глава встрани.
— Така че — каза майката, когато Мира най-сетне пусна момичетата — ако Ниш не е добре дошъл в дома ти, то същото важи и за мен и дъщерите ми.
Механикът бе удивен. Яра бе започнала да се държи по-топло с него след случилото се в манастира, но никога не би очаквал тя да се застъпи за него пред сестра си.
Мира се отдръпна и обърса очи. Усилието да се овладее прогони бръчките от лицето й и за момент я накара да изглежда десет години по-млада. Някога трябва да е била смайващо красива, помисли си Ниш. Преди всичко това.
— Прости ми, Ниш — каза тя и протегна ръка, която носеше мъртвешка студенина. — Не се съмнявам, че сестра ми ти е разказала за сполетелите ме мъки. Войната изтръгна сърцето ми и го насече на късчета. Останах прокълната, единствено със собствения си живот. Но ти нямаш нищо общо с това. Сигурно си уморен. Заповядай вътре. Предоставям ти гостоприемството на дома си, макар да не мога да обещая забавление.
— Достатъчно ми е да открия гореща храна, нещо студено за пиене и евентуално легло. Дори и върху оградата да се облегна, веднага ще заспя.
Мира се усмихна слабо. Мимиката отново преобрази лицето й.
— Всички тези неща мога да ти предоставя. В къщата има множество празни легла, включително и моето.
За момент върху лика й пролази сянка на ново ридание, която тя сподави. С безизразна физиономия домакинята се обърна и пое напред.
Погледът на Яра съдържаше някакво предупреждение, което Ниш не можа да разгадае.
Къщата бе огромна, добре поддържана и ефикасна. Крил-Ниш получи красива стая, облицована с дъски, от която се откриваше гледка към реката. Над струите бе започнала да се вие мъгла, нарастваща със свечеряването. Мръсните му дрехи бяха отнесени, а не след дълго на вратата почука слугиня.
— Ваната ви е готова — каза тя. — Вратата в края на коридора.
С въздишка на блаженство механикът се отпусна сред топлата вода. След като изтърка кожата си до блясък, той провеси ръце от двете страни на ваната и затвори очи.
Сепна го деликатно почукване.
— Вечерята е готова, господин Ниш — обяви същата прислужница.
В края на леглото му бяха оставени чисти дрехи. Крил-Ниш побърза да се облече и се отправи към стълбището, където лакей го упъти към трапезарията. Помещението бе дълго, със стени от тъмно дърво и островръх покрив. В камината пращеше огън. Масата бе сервирана за петима.
Домакинята се появи. Беше облечена в прилепнала рокля, подчертаваща запазена фигура. Тя се настани на централното място и посочи стола от дясната си страна.
— Заповядай.
Ниш се поколеба — Яра и момичетата още не бяха дошли.
— Не съм привърженичка на безполезните церемонии — продължи Мира.
Механикът седна на посоченото му място, погледна към нея, сетне смутено сведе поглед. Какво можеше да й каже?
— Моите съболезнования за…
— Ти не си познавал нито съпруга ми, нито синовете ми — прекъсна го тя, но не грубо. — Нека говорим за друго.
Като цяло Ниш се чувстваше спокоен в компанията на по-възрастни жени, а Мира бе почти на възрастта на майка му. Само че нещо в присъствието й го смущаваше.
— За какво желаете да говорим?
— Всичко без войната! И ти ли си същият войнолюбец като баща си, Ниш?
— Не. Откъде го познавате?
— Майка ми водеше кореспонденция с всички значими личности от континента. Аз продължих тази традиция. А името Джал-Ниш Хлар съумява да изпъква дори сред чудовищата на настоящия ни свят. Но синът не е задължително да прилича на бащата.