— Значи би сложил край на войната, като я направиш по-жестока?
— За кратко.
— И би пожертвал Тиан, предавайки я на врага й?
— Не би се стигнало до…
Той замлъкна, защото продължаването щеше да бъде самозаблуда. Витис нямаше да преговаря. И нямаше да прости нападението на Тиан. Ако тя попаднеше в ръцете му, биваше обречена.
— Права сте. Вие виждате нещата много по-ясно от мен, Мира.
— Защото не се надявам и не вярвам. — Езикът й бе леко заплетен от алкохола. — Значи съм по-зле от теб.
— В такъв случай ще се огранича до, конструкта. Стига първо да го намеря.
— И наистина вярваш, че това ще сложи край на войната? Ще се довериш на аахим, който е заявил, че възнамерява да завладее света ни?
— Тогава какво да направя? — възкликна Ниш. — Вие отхвърляте всяка моя идея. Ако се вслушвам във вас, в крайна сметка няма да предприема нищо заради опасения.
— Тогава не ме слушай, Ниш. Довери се на собствената си преценка. Стори онова, което смяташ за правилно. А ако се провалиш, поне ще ти остане утехата, че си опитал. Аз дори и това не мога.
Той я гледаше безстрастно. Разсейващите го мисли си бяха отишли. Трептящата светлина пренасяше червенината си върху бледите й страни и прибавяше блясък към очите, на дневна светлина изглеждащи угаснали. Тогава тя отново се приведе към него.
Отново уловен да зяпа в деколтето й, Ниш се изчерви.
— Простете, Мира. Никога не съм успявал да контролирам скотските си желания, а от дълго време не съм…
— Защо скотски, Ниш? — Тя се намести в стола си. — Това е нещо нормално, за което не бива да се извиняваш. За мен също мина дълго време. Ела.
Мира го придърпа към себе си. Механикът осъзнаваше, че идеята не е добра, само че бе пил почти колкото нея, а и като цяло волята му не беше особено силна. Жената постави ръката му върху гръдта си, а самата тя се зае да разкопчава роклята си, удивително бързо озовала се на земята.
Възрастта бе оставила известни дири върху тялото й, но в момента това нямаше значение. С едната си ръка Мира притисна главата му към себе си, а другата хлъзна под ризата. Ниш леко захапваше ухото, шията и долната й устна, а после доближи устни до клепачите й. С въздишка, озовала се върху кожата му, тя дръпна бельото си надолу.
Крил-Ниш започна да разкопчава колана си, но в припряността си се затрудни. Мира услужливо му помогна да си свали панталоните. Вече нищо не стоеше между допира им. Младежът искаше да продължи да я милва и прегръща, но тя бе станала нетърпелива и обви ръце около него, за да го придърпа към себе си.
— Ето сега, Чам — промълви тя.
Ниш изстина, а от желанието му не остана и следа. Мира мислеше за мъртвия си партньор, не за него. Първата му мисъл беше да се отдръпне веднага, само че това щеше да я нарани повече. Може би трябваше да се престори, че не е чул?
Все пак той се притисна към нея. Жената го обгърна с бедра, но в мига, в който я докосна, тя изпищя:
— Не! Ти си мъртъв, Чам!
Ниш се дръпна назад. Не знаеше дали да се опита да я успокои, или да побърза с оттеглянето си.
— Мъртъв! — изпищя Мира с цяло гърло. — Мъртъв си, Чам! Махни се! Не, не, не!
Откъм коридора вече долитаха виковете на слугите и затичаните им стъпки. Ниш тръсна глава, за да прогони винената мъгла. Ако го завареха събут край голата Мира, въргаляща се по пода и крещяща, щяха да го обесят на най-близкото дърво, без да му дадат възможност да се оправдае.
Механикът рязко дръпна панталоните си нагоре и се хвърли през отворения прозорец в мига, в който първите лакеи нахлуваха през вратата. Три скока го отведоха отвъд верандата и надолу по тревистия склон, където Ниш побягна, за да спаси живота си.
Петнадесет
Защо все се стигаше дотам, че нему се налагаше да бяга? Ниш се отправи към реката. Въженият мост не беше далеч, но пък отпадаше като вариант, защото до него стоеше пазач, обърнат към къщата, а и самото място беше добре осветено. С един вик онзи можеше да призове още слуги, а Хлар не искаше да напада прислугата.
Поне островът не беше затвор, тук имаше лодки. Приклекнал заради ниската трева, механикът започна да обхожда брега. Но не откри лодка. Очевидно всички те биваха съхранявани под навеса. Крил-Ниш не се осмеляваше да се отправи натам, за да издърпа някоя, защото лесно щеше да бъде видян. Затова той се оттегли в сянката между навеса и реката и пое към купчините дърва от другата страна. Реката беше бърза и студена. Дори и добър плувец би се затруднил в тъмното. А Ниш определено не беше добър плувец. Не можеше и да остане на острова. Трябваше да намери нещо, с чиято помощ да преодолее реката.