Някой тичаше по пътеката. Не оставаше време. Ниш сграбчи най-горното дърво, отнесе го до реката и го пусна вътре. То потъна веднага.
Механикът изруга мислено. Трупите бяха още зелени. За всеки случай опита с още няколко парчета, но и те постигнаха същия ефект. Една недалечна купчина съдържаше по-стар материал, само че с недостатъчна големина.
Поне дузина слуги тичаха из брега с фенери и едри сопи. Дори и да не го убиеха, в най-добрия случай го чакаше здрав бой.
Е, той бе изпълнил поръчението на Троист. Ниш повдигна най-голямото парче, което напипа, дълго и широко колкото торса му, и влезе в реката. Студът грабна дъха му.
Механикът се оттласна от брега и бе понесен от течението към средата на реката. Парчето дърво не потъваше, но бе прекалено дребно, за да послужи като сал. Ниш отпусна тежестта си върху него, при което дървото потъна и се преобърна. Паникьосаният младеж се нагълта с вода. Но все пак успя да изплува и да изплюе по-голямата част от течността, нахлула в гърлото и ноздрите му. Започваше да се уморява бързо.
— Ето го! Проклетият глупак е във водата.
— Пуснете лодките.
Ужасѐн от евентуално залавяне, Ниш потъна, подавайки единствено носа и очите си. Слугите тичаха по брега, окачили фенерите си на дълги пръти. Течението продължаваше да го отнася.
Механикът откри, че е по-лесно да си удържа главата над водата, когато останалата част от тялото му е потопена. Парчето дърво, което държеше пред гърдите си, не му позволяваше да потъне. Ниш се отпусна във водата и й се остави да го носи.
Виковете утихнаха, а светлините останаха зад него. Сега можеха да го открият единствено по невероятно стечение на обстоятелствата. Речната студенина прерязваше пръстите му, освен това течението го отнасяше към бързеи. Трябваше да излезе — и то бързо.
Крил-Ниш се обърна по гръб и започна да се оттласква с крака към отсрещния бряг. Заради ботушите му това се оказа неуспешно, но при един завой течението го тласна към брега. Макар тук да нямаше нищо, за което механикът да се захване, той успя да се оттласне към по-спокойните води.
Тук от брега стърчаха корени. Самият Ниш не успя да се залови — бе спрян от ризата си, закачила се за друг израстък. Той пусна парчето дърво и се вкопчи с две ръце.
Луната бе изчезнала зад облаци и наоколо цареше почти непрогледен мрак. Механикът се издърпа върху корена и подири друга опора. Такава нямаше. Не можеше да види колко високо се намира брегът. Ако това място се окажеше непреодолимо, с Ниш беше свършено — без парчето дърво не можеше да се потопи отново. В тъмното той не се осмеляваше да се изправи, за да не изгуби равновесие.
Затова остана вкопчен в корена, треперещ. Дори и да излезеше, какво щеше да прави? До конете имаше поне левга обратно, а и те надали щяха да са останали неохранявани. Налагаше се да продължи пеш и да се уповава на разсъдъка си.
Тази мисъл трябваше да го е посетила по-рано вечерта, но в настоящия момент нямаше полза от укори. Ниш провери джобовете си. Намери единствено документите, дадени му от Троист, несъмнено вече подгизнали и разпадащи се, и кесията с монети. Нищо от тези неща нямаше да му помогне в гората. С готовност би разменил всичките пари за нож или парче кремък, с което да наклажда огън.
Луната се появи и Ниш можа да види, че горната част на брега е достижима — достатъчно беше да се изправи, за да я достигне. Щом го стори, коренът се подви под тежестта му, но механикът вече бе впил пръсти в земята. Макар в очите му да се отрони мръсотия, твърдта издържа. С усилие Хлар се повдигна, оттласна се с крак и се озова горе, където легна, за да отдъхне.
Когато си пое дъх, Ниш изля водата от ботушите си, изцеди чорапите и с шляпащи стъпки се отправи към гората. Определи посоката си по луната — приблизително на юг. Не се отправяше към някакво конкретно място, просто се отдалечаваше от Моргадис.
Настъпването на деня го завари в същата хълмиста земя, сред същия гъст лес. Стомахът му къркореше, но наоколо не се виждаше нищо, което да послужи за утоляване на глада. В едно от дърветата Ниш откри хралупа, в която се сви, след като предварително се увери, че е необитавана.
Два дни по-късно той все още вървеше, макар и по-бавно. Все още бе прекалено рано за плодове и ядки. Наоколо може би гъмжеше от ядливи корени, но механикът си нямаше представа как да ги разпознае. Около себе си непрекъснато виждаше животни и птици, които не успяваше нито да повали със запратени камъни, нито със съмнителните си капани.
Измина още един ден. Ниш мислеше единствено за храна. В едно езерце откри водорасли, с които се натъпка, само че хлъзгавата им зеленина бе напълно безвкусна и не го засити — и впоследствие механикът се чувстваше все така отпаднал.
След безплодното пиршество бе приседнал на едно дърво край потока, когато забеляза пчела да излиза от дупка в дънера на недалечно дърво. Процедурата се повтори, сетне потрети.
Хлар се изправи и се приближи до въпросното дърво, за да надникне. Откри кошер, почернял от пчели. Обработката им с дим щеше да улесни сдобиването с мед, но Ниш не бе успял да изтръгне и едничка искра от единствения метален предмет, с който разполагаше: катарамата си. Подтикван от глада, той отчупи един клон и с помощта на камък изостри единия му край. Сетне отново се обърна към кошера, мушна пръчката и я ръгна рязко. Върхът прониза восъка. Ниш натисна по-силно, при което пчелите полетяха към лицето му.
Той отскочи назад и надолу, изправи се и се втурна към водата, подгонен от насекомите. Една пчела го ужили по тила, друга прободе ръката му. Механикът скочи в езерото и се укри под повърхността на водата. Едновременно с потапянето усети още ужилвания по врата и раменете, очевидно от пчели, които бе отнесъл със себе си.
Ниш размаха ръце, за да ги прогони, а когато въздухът му свърши, подаде глава. Пчелите, останали да жужат ниско над водата, се стрелнаха към него. Той преплува езерото и изникна от другата страна край един дънер. Роякът не показваше намерение да се маха.
Мина половин час, преди той да се осмели да излезе на брега. Пчелите си бяха отишли. Многобройните ужилвания го боляха, подути.
Седнал на брега, треперещ от студ, Ниш забеляза, че върху пръчката му е останал къс медена пита, от който се стича златист мед. Механикът отстрани няколко мъртви пчели и мушна къса в устата си. Гъстото блаженство се разля по хранопровода му.