Два дни по-късно той все още вървеше, макар и по-бавно. Все още бе прекалено рано за плодове и ядки. Наоколо може би гъмжеше от ядливи корени, но механикът си нямаше представа как да ги разпознае. Около себе си непрекъснато виждаше животни и птици, които не успяваше нито да повали със запратени камъни, нито със съмнителните си капани.
Измина още един ден. Ниш мислеше единствено за храна. В едно езерце откри водорасли, с които се натъпка, само че хлъзгавата им зеленина бе напълно безвкусна и не го засити — и впоследствие механикът се чувстваше все така отпаднал.
След безплодното пиршество бе приседнал на едно дърво край потока, когато забеляза пчела да излиза от дупка в дънера на недалечно дърво. Процедурата се повтори, сетне потрети.
Хлар се изправи и се приближи до въпросното дърво, за да надникне. Откри кошер, почернял от пчели. Обработката им с дим щеше да улесни сдобиването с мед, но Ниш не бе успял да изтръгне и едничка искра от единствения метален предмет, с който разполагаше: катарамата си. Подтикван от глада, той отчупи един клон и с помощта на камък изостри единия му край. Сетне отново се обърна към кошера, мушна пръчката и я ръгна рязко. Върхът прониза восъка. Ниш натисна по-силно, при което пчелите полетяха към лицето му.
Той отскочи назад и надолу, изправи се и се втурна към водата, подгонен от насекомите. Една пчела го ужили по тила, друга прободе ръката му. Механикът скочи в езерото и се укри под повърхността на водата. Едновременно с потапянето усети още ужилвания по врата и раменете, очевидно от пчели, които бе отнесъл със себе си.
Ниш размаха ръце, за да ги прогони, а когато въздухът му свърши, подаде глава. Пчелите, останали да жужат ниско над водата, се стрелнаха към него. Той преплува езерото и изникна от другата страна край един дънер. Роякът не показваше намерение да се маха.
Мина половин час, преди той да се осмели да излезе на брега. Пчелите си бяха отишли. Многобройните ужилвания го боляха, подути.
Седнал на брега, треперещ от студ, Ниш забеляза, че върху пръчката му е останал къс медена пита, от който се стича златист мед. Механикът отстрани няколко мъртви пчели и мушна къса в устата си. Гъстото блаженство се разля по хранопровода му.
Впоследствие положението му започна да се подобрява. Натъкна се на лешник, с чиито необрани плодове се натъпка до пръсване и напълни ръкавите на дрехата си. Стомахът го боля цяла нощ, но тази гощавка му позволи да продължи пътя си. След още пет дни Хлар достигна края на гората. Там се поколеба.
Нямаше представа как Минис възнамерява да го намери сред цялата тази пустош. Но конструктите щяха да напредват бавно сред гъстия лес, затова механикът реши да се задържи в края му.
Още четири дни Ниш напредваше на юг, прикриващ се сред сенките. Предпазливостта му бе оправдана, защото самотните пътници бяха уязвими. В намирането на храна тук имаше по-голям успех — в един от дните успя да улови болен заек, а в друг се почерпи с езерни раци.
На тринадесетия ден след бягството от Моргадис Ниш се надигаше от папратовото си ложе, когато конско процвилване привлече вниманието му. Вземайки тежък клон, младежът се отправи по посока на звука. Постъпка, оказала се необмислена.
Отряд войници се приближаваха към него. Униформите им ги отличаваха от бойците на Троист. След себе си водеха две редици пленници, привързани едни към други. Затворниците бяха облечени в работни дрипи, очевидно измъкнати от фермите си. Ниш се бе натъкнал на вербовчици. Всеки мъж между четиринадесет и шестдесет години, неспособен да предостави съответните документи, можеше силом да бъде зачислен към армията. Набраните по такъв начин редници бяха най-долната прослойка войници, които започваха службата си във вериги и обикновено я приключваха в лиринкски търбух. Заплатата им се изчерпваше с униформа и храна. Веднъж отвлечени, дори и по погрешка, те рядко биваха освобождавани.
Ниш бе изпитал достатъчно от армията. Той се скри зад едно дърво, ала движението му явно бе забелязано, защото се разнесе вик. Механикът побягна обратно. За съжаление лесът тук бе рядък и трудно щеше да предложи подходящо укритие. Хлар се стрелна между две дървета, рязко зави наляво зад стена от храсти и се затича безшумно по тревата, стараещ се да не оставя следи.
По звука на копитата Крил-Ниш можеше да прецени, че го преследват поне двама конници. Точно пред него земята бе равна, а от дясната му страна се спускаше към езерото, където по-рано беше открил раците. Езерото бе плитко и нямаше да го затрудни. Същото се отнасяше и за конете, но водата щеше да скрие следите му, ако Ниш успееше да се скрие навреме.