Ала тази възможност отпадаше — преследвачите бяха прекалено близо и щяха да го настигнат. Не му оставаше друго, освен да се претърколи до едно паднало дърво и да пролази към другия му край — там имаше достатъчно място, за да се скрие.
Конниците изскочиха изсред дърветата.
— Къде изчезна? — възкликна първият, висок мъж с гъста рижава брада и дълги кичури.
— Не може да е далеч. — Спътникът му бе пълен, със злобен блясък в тъмните си очи. — Трябва да се е стаил някъде.
Двамата се разделиха. Трътлестият се отправи към падналото дърво, под което се криеше Ниш, а другият насочи коня си към близкия шубрак. В ръката си стискаше дебела тояга и изглеждаше нетърпелив да я използва.
Механикът се притисна към земята. Можеше да извади късмет и да остане незабелязан, ако войникът не проявеше внимание в диренето си. За нещастие онзи се оказа изчерпателен и методичен, отправил се точно към скривалището му. Само след миг Крил-Ниш щеше да бъде открит. Оставаха му само две възможности: да нападне противника или да избяга.
Избирането на атаката носеше успешното й изпълнение като задължително условие, защото в противен случай другият конник щеше да го настигне само след секунди. Ниш преценяващо огледа приближаващия се ездач. Войникът изглеждаше жилав и ожесточен. Прикрит сред клоните, Хлар изчака до последно, преди да скочи. Очевидно конникът го бе забелязал с периферното си зрение, защото веднага извърна коня си към него. Уповавайки се на шанса си, Ниш с все сила запрати клона си.
Беше се прицелил високо, но пък късметът му сработи. Животното започна да се изправя на задни крака, при което ездачът му се оказа точно на пътя на запратената тояга и отхвърча към земята. Преди рухналият да се е опомнил, Ниш вече бе скочил на седлото и ожесточено пришпорваше коня.
Ужасеното четириного се стрелна към езерото. Докато се наместваше на седлото, зад себе си Крил-Ниш чу вика на поваления войник:
— Тръгна натам!
Вторият конник препусна след него. Ниш не се съмняваше, че първият ще изтича при другарите си за помощ. Ако бъдеше заловен, войниците щяха да го бият до припадък, за да дадат на останалите затворници урок. Никой не се интересуваше от съдбата на наборниците.
Конят на Ниш навлезе във водата. Макар че от толкова близко разстояние маневрата му надали щеше да заблуди преследвача, Хлар трябваше да използва всички възможни средства, за да се измъкне. Конникът още не се виждаше, но конят му се чуваше.
Механикът насочи животното си към сушата и го поведе сред гъсталака. Тук дърветата растяха по-начесто и мракът бе по-плътен. Единствен недостатък бе влажната земя, в която оставаха ясни следи.
След известно препускане Ниш сви в друга падина и спря. Не чуваше нищо. Може би се беше отървал от преследвача? Не, не изглеждаше вероятно. По-скоро онзи изчакваше.
Хлар се отправи към другата страна на дерето, заслушан в неестествената тишина. Стъпките на коня му шумоляха и се хлъзгаха по влажните листа. Механикът се чувстваше уязвим. Животното започна да се уморява и да пръхти тежко.
Без сам да знае защо, Ниш дръпна юздите и спря коня. В същия момент двама ездачи изникнаха на върха на склона. Ако беше продължил, щеше да се озове право между тях.
Крил-Ниш пришпори животното напряко. При прелитането край едно тъмнокоро дърво си удари коляното. Достигнал равното, той препусна по протежение на потока. Един от ездачите се намираше близо до него. Другият се придържаше върху склона.
Подобен начин на бягство бе невъзможен. Докато приближаваше група тъмни и гъсти дървета, той погледна назад. Войникът стопяваше разстоянието между двамата. Ниш рязко зави, прекоси потока и излезе на откритото. Отвъд гората продължаваше.
Поредни двама преследвачи изникнаха в момента на преполовяването на пътя. Ниш отново промени посока. От дърветата зад гърба му изникна предишната двойка.
Скоро животното му щеше да се измори прекалено. Каквото и да правеше, залавянето му бе неизбежно.
Не, нямаше да се предаде. Ако успееше да се промъкне между войниците и да потъне в леса, може би щеше да има шанс.
С крясък той пришпори коня, приведе ниско глава и го потупа по врата. В отговор животното се впусна в галоп. През живота си Ниш не бе препускал толкова бързо. Четиримата се отправиха да му пресекат пътя, но техните коне също бяха уморени. Механикът профуча на не повече от десетина крачки от тях.