Отскубнал се, той размаха юмрук към лицата им. Те бързо изоставаха, умишлено забавили ход. И това ли беше капан? Крил-Ниш също накара коня си да поеме по-бавно.
Изникналият от гората конструкт сложи край на съмненията му. Оръжията на машината бяха готови за стрелба. От трън та на глог…
Тогава Ниш видя, че конструктът носи същото знаме като машината на Минис. Младият аахим го беше открил.
Задавен от облекчение, Ниш се приближи.
— Минис! — провикна се той и размаха ръце над главата си. — Минис.
Конструктът се разтвори, стройна и висока фигура се изправи на платформата.
— Здравей, маршал Крил-Ниш Хлар — каза Витис.
Шестнадесет
На следващия ден, бележещ почти месец от престоя й в Нириандиол, на Тиан й бе разрешено да седне в леглото, макар че за целта тялото й трябваше да бъде премествано. Заедно с Гилаелит модифицираха дизайна на инвалидния стол, с чиято помощ тя щеше да се придвижва. За Тиан това бяха най-приятните моменти от Тиртракс насам. В тези мигове тя можеше да забрави Минис, а веднъж (за свой срам) дори престана да се измъчва от оловните мисли за Хани.
Сглобяването на стола отне няколко дни. Но недостатъците му станаха очевадни веднага след монтирането на колелата. Тази количка бе безполезна и върху неравната земя навън, и заради многобройните стъпала вътре.
— Така няма да стане. — Гилаелит се опитваше да преодолее единственото стъпало, отвеждащо до стаята й.
Тиан неспокойно се размърда на седалката — корсетът я притискаше.
— Какво ще кажеш за стол с крака, като четирикрак кланкер? Убедена съм, че мога да изготвя проекта. Стотици пъти съм виждала схемите и самото сглобяване на елементите, а каквото видя, запомням до най-малък детайл.
Тетрархът я гледаше замислено.
— Нищо чудно, че толкова бързо си напреднала в геомантията.
— Какво имаш предвид?
— Това Изкуство се основава върху последователностите и силите на природата. Запомнянето и разпознаването им осигурява първата стъпка.
— А работата ми като занаятчия е била втората…
— Да. Геомантията не прилича на останалите форми на Тайното изкуство. Може би това е причината за затрудненията, които мистиците са изпитвали с овладяването й. Тя е напълно чужда за начина им на мислене. Кажи ми, как ще задвижваш този тетрапод, Тиан? Не виждам…
— С контролер. Хедронът ми ще го захранва с енергия, изтеглена от полето.
Лицето му просия.
— Понякога самият аз се чудех…
Без да се доизкаже, той я остави под лозята и изтича обратно в къщата, за да донесе хартия и парче въглен.
Тиан започна да скицира. След няколко неуспешни опита се спря на нещо като миниатюрен кланкер, разполагащ с два дебели крака в предната част и още два отзад.
— Не мисля, че ще можем да изработим подобно нещо тук — каза Гилаелит. — Какво ще кажеш да го направим така? — Той очерта различна подредба.
Жената я задвижи в мисловна симулация.
— Краката ще се застъпват. Но ако променим…
Работиха до късно вечерта. И макар че Гъртис и нейните застъпници мърмореха и се мръщеха, денят беше ползотворен. Гилаелит също изглеждаше удовлетворен, защото не изчезна веднага, когато схемата беше готова. След като бе разкрил част от себе си, той вече не изглеждаше толкова странен.
Крайният вариант изобщо не съдържаше кланкерни сходства. Металните нозе приличаха на паякови и бяха разположени в ъглите на дървената рамка. Над рамката бе монтирана седалка. Когато краката бъдеха изпънати, седналата Тиан щеше да разполага с изправения си ръст. Задвижващият механизъм, опростена версия на вътрешностите, които можеха да бъдат открити в кланкер, бе монтиран под стола. Ковачите на Гилаелит щяха да се заемат с изработката на самия тетрапод, докато тя приготви контролера. Последната работа бе сложна. Беше вероятно работниците да приключат първи.
Тиан работеше в стаята си. Трудно й беше да свикне след последните шест месеца, прекарани на открито. Но аахимските шпиони не й оставяха алтернатива.
Първоначално тя можеше да работи само за кратко, защото мускулите й бяха изгубили значителна част от силата си. Но скоро започна да напредва по-бързо. Гилаелит прекарваше повечето си време в залата с органа, където работеше над някакъв неназован проект. Дребният вестоносец Нирд непрекъснато сновеше. През прозореца си занаятчията често виждаше прелитащи скитове.