Вечерта на деня, навършващ един месец от престоя й тук, Гилаелит вечеря заедно с Тиан в стаята й.
— Аахимските шпиони си отидоха, а Витис е преместил силите си от двете страни на Уорд Ялок. Сигурно смятат, че таптерът се е разбил някъде в тамошната пустош.
— Защо им е да мислят така?
Гилаелит само се усмихна и продължи:
— Но, разбира се, това няма да ги задържи вечно. Рано или късно нещо ще ги накара да се стрелнат обратно. — Той я погледна в очите.
— Изкуството ти може ли да ме скрие отново?
Нейното мнение за способностите му също се бе повишило.
— Не и от директно претърсване, затова трябва да сме готови да побегнем.
— Но те ще ни наблюдават.
— Ако е готов, ще използваме таптера. Ако не, разполагам и с друг път за бягство, макар и не толкова сигурен.
— И просто би изоставил Нириандиол? С всичко, което имаш тук?
— След като предадох скрутатор Кларм и излъгах Витис, нямам избор.
— Къде ще отидеш?
Гилаелит извърна поглед.
— Ще реша, когато настъпи времето. Дотогава ни предстои много работа. Продължаваме ли?
Знае, само че не ми се доверява достатъчно, за да ми каже. Недоверието е взаимно.
Гилаелит бе започнал обучението й, макар че в първата седмица самата геомантия не бе спомената нито веднъж. Тиан се чувстваше като в някогашните си чирашки дни.
Тетрархът започна с минералите и кристалите. Тази част тя очакваше да преодолее бързо — в крайна сметка бе прекарала почти целия си живот в работа с различни видове кристали.
Още на първото утро Тиан осъзна, че не е знаела нищо. Гилаелит разполагаше със стотици различни минерали, всички поставени върху бледа дървесна кора. Цяла стая бе заделена за тяхно хранилище — огромни и незначителни проби. Тиан трябваше да запомни името на всеки един минерал и да се научи да го разпознава, без значение от колко увредена проба е. Някои минерали се явяваха в смайващи разновидности на формата без привидни сходства, което се оказа предизвикателство дори и за нейната необичайна памет.
В момента пред нея имаше четири проби, и четирите от които трябваше да представляват лимонит. Една се представяше под формата на плетеница от дребни плоскости, по блясък напомнящи на слюда, втората бе объл кристал с множество стени, третата напомняше буца тъмнокафеникава пръст, а последната се състоеше от множество малки плоски кристали, слепени като листчетата на роза.
— Не разбирам как и четирите могат да представляват едно и също — каза тя.
Главата я болеше от усилието да запомни кристалите и геомантичните им особености. Лимонитът имаше целебни качества и можеше да бъде превърнат в магнетит, макар че наставникът не й обясни как. В момента насочваше вниманието й към розетъчната форма, притежаваща редица геомантични свойства, някои заложени във вида й.
— Прекалено много неща очакваш да запомня — уморено се оплака Тиан.
— Просто използвай паметта си. Разбирането ще дойде с времето.
Но времето никога не стигаше. Всяка сутрин започваше с тест за разпознаване, съдържащ стотици проби, никоя от които Тиан не бе виждала преди. Гилаелит не приемаше нищо, различно от съвършен резултат, което, дори и за визуалната памет на занаятчията, се оказваше невъзможно. След това изпитание тя трябваше да изреди и опише всички минерали, които бе виждала до този момент. Описанията й често съдържаха грешки, което ядосваше наставника й.
Само след седмица обучението включи скали и руди, каталогизирани в зависимост от форма, тегло и цвят, а също и спрямо изграждащите ги минерали. След още седмица скалите отведоха към силите, формирали ги в зората на времето, и последващите промени.
Сега обясненията на Гилаелит бяха станали абстрактни и съответно по-трудни за визуализиране, още по-малко за разбиране. Неговият ум бе привикнал към подобни характеристики, но не и нейният. Недостатъците му като наставник бяха очевидни. Когато след задълбочени обяснения на числените последователности, съдържащи се в кристалните структури, Тиан се затруднеше да осмисли определена концепция или съответен принцип, тетрархът просто повтаряше обясненията си по-силно. Липсваше му способността да се идентифицира с ученичката си, да представи знанията си по разбираем начин. Дори самият му език бе изпълнен със сложни термини. Веднъж, докато той изреждаше числа, обясняващи силите на вулканичните изригвания, Тиан не издържа.