Възрастната жена се приближи до приспособлението, сглобено от Тиан, и започна да го оглежда, редувайки това с любопитни погледи.
— Забележително — продължи Малиен. — Ти си отличен техник, Тиан.
— Просто следвах чертежите, които Минис ми показа. Дори нямах представа какво сглобявам.
— Малцина са аахимите, които биха смогнали да построят нещо подобно единствено чрез мисловни схеми. — Матахът приседна върху каменна отломка и се замисли.
Тиан се навъси.
— С всеки миг той се отдалечава все повече, Малиен.
— Нека помисля. Трябва да е твоят приятел Ниш. Вземи. — Тя подаде на занаятчията пръчка с дължината на меч, изработена от черен метал. Беше изненадващо лека на допир.
Тиан я пое внимателно.
— Какво е това?
Малиен се засмя:
— За да го хласнеш по главата, ако се наложи. Имаш ли дрехи за навън?
Младата жена изтича в стаята, където преди дни бе оставила раницата си, и се преоблече в собствени одежди — дебели панталони, палто и ботуши. Завари Малиен да стои край разбилите се конструкти, нервно сплитаща и разплитаща пръсти.
— Тези конструкти приличат досущ на машината на Рулке. Страхувам се, Тиан, както никога не съм се страхувала досега. Страхувам се от собствения си вид.
— Нима не си се страхувала от Рулке?
— И то много. Ала той беше сам и имаше един конструкт. Освен това Рулке имаше морал, макар и необичаен, към който се придържаше. По свой си начин той бе достоен. А сега ситуацията е съвсем различна. Огорченият от загубата на целия си клан Витис е начело на огромна сила. Това ще наруши равновесието.
— Какво възнамеряваш да правиш? — нервно попита Тиан. Същевременно се радваше, че Малиен поема инициативата.
— Не зная. — Старицата отстъпи назад, без да откъсва поглед от конструктите. — Чудя се дали е възможно да бъдат поправени…
— И ти ли си механик? — Занаятчията нервно поглеждаше към вратата.
Малиен се подсмихна.
— На фона на останалите талантът ми е незначителен, но не е съвсем отсъстващ. — Тя се загледа в конструкта със смазана предница. — Този не изглежда толкова зле повреден. — Погледът се премести върху Тиан, сега преценяващ. — Ще видим по-късно.
Двете се отправиха към процепа, където се загледаха надолу. Ледникът бе разсякъл планината като белег и бе образувал повърхност, наподобяваща път, макар че по нея би било трудно да се ходи. Отвъд се простираше река от синкав лед с дължина над левга. Изпъстряха я пукнатини, всяка от които достатъчно голяма да погълне селце. Чуваше се как откъм долната част на ледника долита стържене. На моменти зейваше нова пукнатина, свидетелстваща за бързото движение на замръзналата маса.
Как очакваха да намерят Ниш сред тази ледена пуста?
Малиен започна да се спуска.
— Идваш ли, Тиан?
— Той вероятно вече е отлетял с балона си — отчаяно каза тя.
— Първо ще му е нужно да събере гориво, а това може да му отнеме дни.
Възрастната жена подбираше пътя си с решителност, говореща за отправянето към знайна цел.
— Усещаш ли амплимета?
— Ще ми се да можех. — Старицата изглеждаше по-успокоена. — Твоят приятел каза, че балонът бил точно под нас, а наоколо имало само храсти. Това означава, че се е приземил някъде над дърветата. Надали ще е на повече от няколко часа път, а подобна голяма торба би била лесно видима. Ще го открием.
На всеки половин час спираха, за да починат. Вървенето по нанадолнище бе изненадващо уморително. По време на втората пауза, докато Тиан отпиваше от манерката си, тя бе сепната от оглушителен трясък, разтърсил скалата под нея. Стреснатата жена изпусна съдината и трябваше да се наведе, за да я вземе обратно.
— Какво беше това?
Зараждането на лавина, най-вероятно.
— От ледника се отчупват парчета. Погледни там, виждаш ли как е надвиснал?
Продължиха по-предпазливо, макар назъбените скали да им предоставяха достатъчно прикритие. Скоро Малиен спря и се оплака:
— Това не се отразява добре на старите ми колене. Покачи се върху онази скала, Тиан, и се огледай.
Занаятчията зърна тъмнеещата гъба на по-малко от една трета левга под тях.
— Открихме го — просъска тя и побърза да дръпне глава.
Матахът се покачи до нея.
— Интересен дизайн. — Тя заслони очи, за да се вгледа по-добре. — Изглежда ми почти надут. Да побързаме.