Тиан работеше усилено. Само че за подобаващото опознаване на кристалите бяха необходими години, а тя бе заделила седмица. Дори и предишният й опит не оправдаваше подобно прибързване. Така не се научаваше Тайно изкуство, още по-малко до съвършенство. Но войната, Сантенар и враговете й нямаше да чакат.
Али и Гъртис стояха на прага. И двете се навъсиха, забелязали как изглежда роклята на Тиан. Последната не обърна внимание на враждебните им погледи. Нима ревнуваха от нея? Страхуваха се, че ще им отнеме Гилаелит?
Същата нощ тя работи с още по-голямо усърдие. Не понасяше да бъде зависима, това й напомняше за Марни.
На следващия ден се наложи Гилаелит отново да я отведе в скривалището на тавана, защото един от местните военачалници изникна неканен. Той обясни появата си като свързана с настоящата поръчка на сяра, само че очите му не спряха да шарят наоколо, а придружителите му се озоваваха на места, където не би трябвало да бъдат и неумело разпитваха слугите на домакина. Очевидно беше, че търсят таптера и Тиан. Нямаше значение дали действаха сами, или по поръчение на Витис. Занаятчията не спря да трепери през цялото време.
Когато военният си отиде, част от слугите на Гилаелит, водени от Гъртис, се скупчиха в импровизирано съвещание, след което изпратиха делегация при своя господар. Останал необичайно мълчалив и затворен, той не уведоми Тиан за обсъжданото на провелия се разговор. Но занаятчията и сама можеше да се досети, че прислугата не е доволна от присъствието й. Тиан и таптерът заплашваха всички.
Късно вечерта тя се бе отправила по коридора, когато нещо болезнено я удари по лявото ухо. Приличаше на дръжката на метла. Докато Тиан се окопити и успее да се обърне, виновникът беше изчезнал в мрака.
Тя не повика слуга, за да й помогне да се премести на леглото — беше прекалено изплашена. Но не й се наложи да прекара нощта в инвалидната количка, както се беше примирила, защото Гилаелит се появи и я пренесе в кревата. Собствените й ръце все още не бяха достатъчно силни, за да е в състояние да извършва маневрата сама. На всяка цена щеше да поработи над това.
Останала да размишлява сред мрака, Тиан бе раздразнена от неприятната миризма на развалена риба, усилваща се при всяко нейно движение в леглото. Жената отметна завивките и се добра до отсрещния край. Голяма разложена риба бе пъхната между матрака и таблата на леглото. Занаятчията я изхвърли през прозореца, но стаята не се проветри чак до сутринта.
Неприятното отношение, подето от слугините, бързо се предаде и върху мъжете от прислугата. Единствено Никс, Михаил и Флей представляваха изключение. Повечето от служителите изразяваха неприязънта си чрез игнориране, но Гъртис и приятелките й я подлагаха на множество остроумни мъчения, като веднъж не се посвениха да включат и изоставяне в тоалетната. Тиан щеше да остане целия ден там, ако Гилаелит не беше дошъл да я търси.
Гъртис предостави оправдание, което тетрархът прие. Той не се интересуваше от прислугата и нямаше представа за подетата срещу Тиан кампания. А самата жена не му каза. Никога не бе могла да клевети. Освен това разбираше мотивацията им. Тя бяха ужасени, че Витис ще я намери тук и ще изколи всички им.
Два дни по-късно Гилаелит затегна последната гайка на тетрапода и захвърли ключа на масата.
— Готово!
Тиан доближи инвалидната си количка. Тетраподът напомняше четирикрак паяк и донякъде й се струваше отблъскващ. Седенето в него щеше да бъде еквивалентно на механизация. Но пък така нямаше да бъде толкова безпомощна.
Таптерът се намираше в същото помещение. Черната му метална кожа бе опряна на стената и самата машина бе разкрила механичните си вътрешности. Създаваше впечатлението, че никога няма да полети отново.
От мястото си Тиан можеше да усети привличането на бипирамидата, поставена в гнездото си. Занаятчията не я беше докосвала от цяла вечност. Понякога я спохождаше копнеж, но не бе сигурна, че това са прояви на абстиненция. Определено нещо се бе променило след отварянето на дверта. Откакто бе дошла тук, младата жена не се бе доближавала до амплимета. Влиянието му отслабваше. Никога нямаше да успее да се освободи изцяло от него, но можеше да прояви достатъчно воля, за да го остави. И още по-добре, защото амплиметът вече принадлежеше на Гилаелит. За направата на контролера бе използвала собствения си хедрон.
Тиан копнееше отново да се озове в таптера, да се носи през небесното безгрижие. Свободата на въздуха придобиваше още по-голямо значение в настоящото й състояние на още по-силно изразена земна прикованост. Но преди да се научи да лети, трябваше да се научи да ходи — първо трябваше да приключи с поправките. А после да открие начин да обуздае — или поне окове — коварния амплимет.