Много мисли и експерименти бе заделила на заменянето му, но не бе открила друг кристал, който би могъл да й позволи да черпи от превъзхождащите полета. За момента беше принудена да използва бипирамидата. Тиан ненавиждаше тази ситуация, защото тя я обвързваше не само със самия амплимет, но и с Гилаелит. Младата жена го харесваше, но след като той не й се доверяваше, тя щеше да му отвърне със същото. Със силен тласък на колелата тя преодоля оставащото до тетрапода разстояние.
Не след дълго, пристегната от кожени и платнени ремъци, тя стисна насочващия лост с дясната си ръка, а с левицата се вкопчи за рамката. Изчисти ума си и с мисъл задейства хедрона. Полето изникна в съзнанието й: бледожълто лъчение, заобиколено от крем, а по-натам друго поклащащо се жълто кълбо. Яйце с два жълтъка. Тиан се съсредоточи към един от по-тъмните въртопи, проследи път до него през етера и леко изтегли. Енергията се вля в кристала и тетраподът оживя със стържене. Краката се раздвижиха в различни посоки. Машината се разклати като рак.
Гилаелит се засмя. Настоящето й напомняше за първия опит да пилотира таптера. Тъй като стената се приближаваше стремглаво, Тиан прекъсна притока на енергия и машината спря, разкрачена. Контролирането на краката се оказваше по-трудно от очакваното. Жената бавно си пое дъх и се съсредоточи отново. За начало насочи вниманието си към раздвижването на отделните крака, а после и по чифтове. Те упорито отказваха да се подчиняват. Стягащият я корсет определено не помагаше.
Тя обиколи стаята, изравни се с Гилаелит. Пое напред и назад, без да отбележи голям успех, сетне спря.
— Как е? — попита той.
— Ще ми е нужно малко време да свикна. — Тя изпробва движение настрани, също толкова плачевно. — Все не успявам да достигна желаното място. Но поне ще мога да работя върху таптера.
Гилаелит се усмихна.
— Радвам се. Ще имаш с какво да си запълваш времето, докато ме няма.
Тетраподът трепна и застина с един крак във въздуха, защото полето изчезна от ума й.
— Къде ще ходиш?
— Тук, на върха на вулкана, всеки може да види кой ме посещава. Съответно, някои от клиентите ми не обичат такава популярност. С мен самия е същото. — Той въздъхна. — Ще те оставям да работиш.
Тиан го проследи с поглед. И сега нямаше представа какво иска от нея той или какви са истинските му планове. Може би тази тайна среща беше свързана с нея. Ами ако междувременно Витис се върнеше? Слугите нямаше да излъжат заради нея.
Седемнадесет
Едва след напускането на Гилаелит Тиан осъзна с пълна сила, че се намира в крепост, пълна с непознати. А те действително бяха непознати, защото през досегашния си престой тя бе разговаряла единствено с домакина, без да им обръща внимание. Сега й се искаше да не бе постъпвала така — досега несъмнено щеше да се е сприятелила с неколцина. С изключение на Никс, Гъртис, Флей, Михаил и Али, тя дори не знаеше имената им. Може би това беше част от проблема.
Занаятчията възнамеряваше да наблюдава поведението на амплимета по време на Гилаелитовото отсъствие, само че не можа да го намери. Изглежда домакинът не се доверяваше — на нея или на кристала.
На първата утрин Тиан бе потънала изцяло в работата си върху таптера и дори не забеляза отсъствието на слугите. След обяд, подтикната от спешна необходимост да използва тоалетната, тя удари камбаната до вратата. Но никой не се отзова, дори след двадесетото позвъняване.
Тиан вече бе свикнала с тетрапода и самото отиване до нужното помещение не представляваше проблем. Но излизането от машината се оказа кошмар. В крайна сметка тя се озова на земята и се удари лошо. Тоалетната представляваше обикновена дупка в земята, над която в сегашното си състояние Тиан нямаше как да приклекне. Тя прокара парче връв между стенна кука и дръжката на вратата и се опита да се увеси на нея. В крайна сметка падна два пъти и се изцапа в такава степен, че й се наложи да използва половината вода от бъчвата, за да се измие.
Поне никой не видя унижението й. Ридаеща, Тиан отново се намести в тетрапода и се отправи към стаята си. Там също не успя да слезе по желания начин и отново падна. Прекалено изморена и измъчена, за да се изтегли до леглото, занаятчията спа на пода и се зарече, че ще надвие недъга си. Никога вече нямаше да допуска подобна безпомощност.