Късно вечерта той дойде в стаята й. Тиан бе спряла тетрапода си до леглото в очакване, сключила ръце в скута. Дочутият разговор между слугите я бе притеснил неимоверно и я бе подтикнал към решение, твърде нетипично за нея. Тя все още се чудеше по какъв начин да пристъпи към него.
— Изглеждаш много изморен — каза младата жена. — Има ли нещо, което си премълчал пред слугите?
— Да. В югозападната част на Мелдорин, досами Талтид, лиринксите са започнали да съсредоточават сили. В същия район е разположена най-голямата скрутаторска армия. Аахимите на Витис напредват в Алмадин. Ако аахими и лиринкси се съюзят, със Сантенар ще е свършено. — Той се надигна.
— Г-Гилаелит?
Домакинът спря, хванал дръжката на вратата.
— Да?
— Ще ми помогнеш ли?
— Разбира се. Какво мога да направя за теб?
— Би ли ми помогнал да… да се приготвя за лягане? — Тиан се изчерви.
Усмивката му изчезна.
— Ще повикам Гъртис.
— Не! — веднага възкликна занаятчията.
— Какво има?
— Двете не се спогаждаме — призна Тиан.
— Тогава Саня.
— Саня?
— Жената, която ти помага да се облечеш.
— С нея също не се спогаждаме.
— Кого би искала да повикам? — попита Гилаелит без следа от раздразнение.
— Не искам никой от тях да ми помага — каза тя, решена този път да признае. — Те ме мразят.
— Те биха изпълнили всичко, което им е възложено. — Тетрархът започна да се разхожда из стаята, хвърляйки коси погледи към Тиан. Изглежда я преценяваше повторно. — Случило ли се е нещо?
— Те ме ненавиждат. Не им харесва, че с теб прекарваме дълго време заедно. Не искат нещата да се променят и не смятат, че една саката чужденка е достатъчно подходяща за теб.
— Достатъчно подходяща? Какво значи това?
Нима той наистина нямаше представа какво си мислят слугите му? Тиан го погледна в очите и разбра, че това действително е така. Гилаелит можеше да разчита непознатите като книга, но бе сляп, когато станеше въпрос за собствената му прислуга.
— Те мислят — бавно отвърна тя, защото се срамуваше дори от самото изричане, — че двамата с теб ще станем любовници. А може би мислят, че вече сме… Опасяват се, че се опитвам да се докопам до теб.
— Да се докопаш?
— И че после, когато стана господарка на Нириандиол, ще ги отпратя и назнача своя прислуга.
— Това е нелепо. Никога не съм имал любовница. Защо ми е изтрябвало да започвам сега?
Можеше да се изразиш по-мило, помисли си Тиан.
— Наистина ли знаеш толкова малко за човешката природа? Те никога не са те виждали с жена. Сега непрекъснато си с мен.
— Опасенията им са напразни — рязко каза той.
Тиан не бе очаквала друго, нито го бе искала. Но женствеността й за пореден път бе отхвърлена. В крайна сметка тя бе саката.
Занаятчията си пое дъх. Единственият начин да се защити бе да го обвърже към себе си колкото се може по-плътно. Не биваше той да взема страната на слугите си. Имаше вероятност таптерът да е достатъчно възстановен, за да може Гилаелит сам да довърши поправките му. А ако той все пак се осмелеше да използва амплимета, отпадаше и единствената причина да я държи край себе си. От тази мисъл я побиха ледени тръпки.
— Освен това те се страхуват.
— От какво?
— Че Витис или скрутаторът ще дойде и ще унищожи всичко, за да се добере до таптера. И мен.
— Не вярвам, че слугите ми биха ти навредили.
Тя отново си пое дъх.
— Преди две нощи чух Гъртис да обсъжда наградата с още неколцина от тях. Десет хиляди златни тела за мен и още толкова за таптера. От това възнаграждение щели да им се паднат по две хиляди на човек.
Това вече го сепна.
— Знаех за наградата, но… Може би съм очаквал прекалено много от тях. Трябва да помисля.
Гилаелит застана неподвижно, затворил очи.
На Тиан й идеше да му изкрещи, че времето за мислене отдавна е отминало. Но се овладя — той беше господарят тук.
— Ще бъдеш ли така добър да ми помогнеш да се изкъпя и да си легна? Капнала съм.
Гилаелитовият ларинкс подскочи.
— Но аз съм мъж!
Умората й изчезна. Толкова често се бе чувствала неловко край мъже, че напълно бе забравила обратната възможност. Постъпката на Минис и скорошното й нараняване бяха сринали самочувствието й. Но изглежда Гилаелит най-напред я възприемаше като жена, а чак после като саката.