— И как се оправяше, докато отсъствах… — продължи той и замлъкна.
— Спях в тетрапода. Не съм се къпала. И никой не ми помагаше в тоалетната. — Тиан сведе поглед.
— Бедната…
— Уморена съм и смърдя. И цялата съм насинена. Искам да се изкъпя и да си легна.
— Но…
— Ще остана с нощница, щом се притесняваш — бързо продължи тя. — И не е нужно да ме гледаш. Моля те, Гилаелит, не мога да понеса те да бъдат край мен.
— И присъствието ми няма да те…?
Той наистина ли се изчервяваше? Това й даде сила да продължи.
— Обичаите са различни там, откъдето идвам. Край пещите на завода беше толкова горещо, че някои от жените работеха голи до кръста. — Това беше истина, макар че самата тя никога не бе го правила. — Освен това ти си безбрачен. Защо да се притеснявам?
Погледът му загатваше за проблеми с тази клетва.
— Добре. Но само този път. Готова ли си?
Все още седнала в тетрапода, тя взе нощницата си и се отправи към банята. Гилаелит я последва, смръщил лице.
— Би ли затворил вратата?
Той го стори, после изчака Тиан да се освободи от ремъците и я взе на ръце, за да я отнесе до травертиновата платформа в края на ваната.
Занаятчията разкопча блузата си, а Гилаелит извърна лице към стената. Докато се къпеше, Тиан изпитваше странно удоволствие от притеснението му. Това й усещане бе примесено с известна гузност: тя го използваше. Но пък Гилаелит бе роден още преди прадядо й. Бе имал предостатъчно време, за да овладее емоциите си.
Жената остави мръсните дрехи до себе си и нахлузи нощницата над главата си.
— Ще трябва да ми помогнеш. — Тя посочи към застиналите си нозе.
Гилаелит се обърна неохотно, почервенял. Тиан се хвана за ръбовете на ваната, докато той разкопчаваше колана и сваляше торбестите й панталони, стараещ се да не гледа към нея. Почти толкова засрамена, младата жена дръпна нощницата си надолу. Домакинът я отпусна във водата и изтича навън.
Къпането в нощница се оказа далеч по-трудно от очакваното. И далеч не толкова приятно. Почукването на вратата я зарадва.
— Влез — каза тя. — Готова съм.
Гилаелит изглеждаше по-спокоен. Той коленичи край ваната, извади Тиан и отново я остави върху платформата. Там и двамата осъзнаха нещо, за което бе трябвало да се досетят от самото начало: мократа нощница не скриваше почти нищо.
Неспособен да се сдържи, домакинът се бе вторачил в нея. Поне десет пъти откъсваше погледа си, за да бъде привлечен отново. Тиан се чувстваше неловко, но и доволна. Тя не беше някаква сакателница, както бе гледала на себе си след катастрофата. Все още бе жена, което дори целомъдреният Гилаелит можеше да види.
— Трябваше да донеса още една нощница — каза тя.
— Сега ще изтичам.
— Не е нужно. Нощта е топла.
— Слугите… — задавено възрази Гилаелит.
— Нима те интересува какво мислят те?
— Ничие мнение не ме интересува. Но… — Той не продължи.
— Но е възможно да си помислят, че съм твоя любовница?
— Да!
— Нека. Ще ме подсушиш ли?
Запленената неохота, с която той я избърса, я трогна. Накрая Гилаелит я отнесе обратно в стаята, упорито вперил поглед в една точка, помогна й да се облече в суха нощница и избяга.
Дълго след това Тиан не можа да заспи, удивена от дързостта си. В началото изпитваше угризения заради неудобството, което му бе причинила, но впоследствие махна с ръка. Гилаелит я използваше, за да развива собствените си проучвания. Защо тя да не използва него, за да спаси живота си?
Впоследствие този процес се превърна в рутина. Той й помагаше да се облича и къпе и я отвеждаше до тоалетната. Последното беше още по-смущаващо, но пак бе за предпочитане пред грижите на слуги, които дори в негово присъствие не прикриваха враждебността си.
Гилаелит започна да й предава същините на естествените излъчвания и различните типове възлови точки. С всеки изминал ден Тиан осъзнаваше необхватността на собственото си невежество и колко опасни са били опитите й в геомантията, съдържали десетки възможности за смърт. Витис несъмнено бе знаел това. Минис също. Това я разгневяваше до степен, лишаваща я от възможността да се съсредоточава. Как бе могъл Минис да се преструва, че я обича, след като бе знаел, че това, което иска от нея, тъй лесно може да я убие?