Освен това Гилаелит й показа как да изтегля и съхранява енергия в определени кристали и при нужда да я изстрелва обратно. Това можеше да послужи като оръжие, макар и нестабилно. Не й бе позволено да приложи научената теория.
След още няколко дни таптерът щеше да е готов за изпробване. Тиан се молеше да разполагат с това време. А после какво?
Ами ако Гилаелит възнамеряваше да задържи таптера за себе си? Тя трябваше да изготви план и да е готова да го приведе в действие в мига, в който конструктът бъде готов. Ако Гилаелит лъжеше, сигурно се канеше да я прогони след завършването на поправките. Това означаваше, че трябва да действа първа. Може би да открадне конструкта по време на тестовия полет? Но ако Гилаелит казваше истината? Подобна постъпка по нищо не би я отличавала от аахимите, които Тиан така презираше.
През нощта я събуди странен звук, напомнящ екота на далечна камбана. Странно. Досега не бе чувала нещо подобно. Тя започна да се върти в леглото си, за да се намести, но корсетът все така я притискаше. След като не успя да заспи в продължение на час, Тиан реши да слезе в подземието, за да продължи работата си върху таптера. Ръцете й вече бяха заякнали и тя бе усъвършенствала метод сама да се настанява в тетрапода.
Младата жена проверяваше полето, когато забеляза нещо странно. То изглеждаше по-равномерно от обичайно и освен това пулсираше нежно. Тиан наклони глава и се помъчи да открие източника на пулсациите. Те изчезнаха.
Занаятчията поднови пътя си. Звънът отново повтори зова си.
Тиан пое по коридора на най-долното ниво. В другия му край, където никога не бе отивала, вратата бе разтворена и лееше светлина. Жената се отправи към нея. Гумените крака на тетрапода се движеха безшумно.
Отвъд вратата започваше огромна зала, изпълнена с тръбите на орган. Гилаелит й бе споменавал за това си геомантично приспособление, но не се бе впускал в подробности.
Сред тръбите в отсрещния край блестеше фенер. Звукът на камбаните напомняше за нещо далечно, отдавна забравено и тъжно. Застанала на прага, Тиан направи няколко крачки напред, възнамеряваща да попита домакина за звуците.
— Гилаелит? — тихо го повика тя.
Отговор не последва. Отново се разнесе почти недоловим звън. Този звук започваше да й се струва познат, но не можеше да се сети откъде.
Може би стопанинът се намираше някъде сред тръбите. А те бяха хиляди, същинска гора от дърво и метал. Тиан продължи да напредва, заслушана в ускорените удари на сърцето си. Знаеше, че не бива да идва тук, ала звънът я викаше.
Залата се оказа празна. На пиедестала до пулта димеше голяма чаша с горчична вода, а край нея лежеше амплиметът. Тиан взе кристала. Сигурно Гилаелит бе излязъл току-що. Занаятчията се огледа, но не видя камбаните. На известно разстояние забеляза стъклен глобус, който бавно се въртеше, увиснал над поставката си.
След още от две крачки усети студенината му. Диплеща се мъгла обгръщаше полюсите, изчезваше и се сгъстяваше отново. Нишките й лениво се движеха във въздуха. Тиан прецени, че това трябва да е някакъв вид кристално кълбо. Доближавайки се, тя протегна пръст, но побърза да го отдръпне, защото под допира й очертанията на света се покриха с множество сияйни точки. Някои бяха по-ярки от други. Една, разположена в Тиртракс, блестеше. Може би тези светлини изобразяваха възловите точки.
Това разбуди любопитството й и тя отново протегна ръка. Други яркости бяха разпръснати из Лауралин и околните острови. Веднага можа да различи възела на Бореа Нгурле, макар че той далеч не бе от най-ярките. Калисин светеше ярко, но възелът край фабриката беше изчезнал — никакво сияние. Тиан изстина. Може би заводът е бил унищожен, а възловата му точка е пресъхнала? Това можеше да означава и опустошаването на Тикси. И смъртта на майка й.
А може би не значеше нищо подобно. Глупаво беше да си измисля подобни тревоги въз основа на този образ. Докато се обръщаше, остра и мразовита болка прободе костите на лявата й ръка, държаща амплимета. Тя едва не го изпусна. Притисна ръка към гърдите си, а бипирамидата угасна.
С неволен стон тя се втренчи в кристала. Сиянието му бе изчезнало. Дали не го беше унищожила, а с него и всичките си планове, донасяйки го до глобуса?
Тиан стисна пръсти около кристала. Какво щеше да прави сега? Загледана в тъмния таван, занаятчията забеляза края на лъч синьо-бяла светлина, породена от сияние върху глобуса. Източникът му се намираше близо до южния полюс, върху остров с формата на бумеранг. Тамошният блясък бе по-силен от всички останали възлови точки.