— Звучеше като чаршаф, пращящ под вятъра.
— Но сега няма никакъв вятър.
Мъглата продължаваше да се стеле. Гилаелит изтича по посока на гората, за да се вгледа.
— Виждаш ли нещо? — провикна се занаятчията.
— Не. Понякога тук се чуват странни звуци — със съмнение каза той. — Мисля, че трябва да се връщаме, Тиан.
Тя намести дразнещия ремък, завъртя тетрапода.
— Беше започнал да ми казваш нещо за гърба ми — поде жената, докато вървяха обратно към Нириандиол.
Гилаелит не отговори веднага. След двадесетина крачки чуха звука отново. Събеседникът й застина, наклонил глава настрани.
— Мисля, че зная какво е това. — Едната му ръка изчезна под палтото.
— Какво?
Тиан се завъртя в машината си, но не виждаше нищо.
Преди спътникът й да е успял да отговори, от мъглата зад него изникна крилата форма. Друга се приземи на земята между двамата, а още две го заобиколиха. Тиан долови слаба миризма на битум.
Гилаелит извади къс жезъл, но не можа да си послужи с него, защото лиринксът зад него метна въже над главата му, с което пристегна ръцете. Предният лиринкс изби оръжието от ръката му.
— Какво правите? — изпищя Тиан.
Създанията не отговориха. Още въжета стегнаха ръцете му. Гилаелит измърмори нещо, очевидно геомантично заклинание, защото една скала се пръсна на късове. Някои от тях попаднаха в краката на един от лиринксите, но създанието не обърна внимание.
Тиан насочи тетрапода напред, в безумието си нахвърлила се върху най-близкия лиринкс с голи ръце. Съществото избегна атаката й и отвърна с удар, който буквално щеше да откъсне главата й, ако жената не го бе избегнала на свой ред.
Гилаелит изкрещя нещо, което тя не можа да разбере. Над главата му бе нахлузена качулка.
Тиан отново се хвърли към лиринксите. Новият й противник я блъсна по лицето, поваляйки машината й. Тя полетя назад. Последното нещо, което видя, бяха четиримата лиринкси: подредени в идеална формация, отнасящи Гилаелит.
— Тиа… — изкрещя той.
Последващите звуци бяха заглушени от свличането на скални късове.
Осемнадесет
Скрутаторът бе разположил лагера в пещера под стръмния двоен връх. Иризис и екипът й не бяха спирали да работят от дни — картографираха излъчванията на полето и се опитваха да разберат какво му се беше случило. И освен това изготвяха приспособление, което да разчете аурата на възловата точка и — надяваха се — да им предостави достъп до историята й. То бе изработено от златни и сребърни листове, платинени проводници и разнообразни кристали. В изящната си деликатност напомняше бижу, а на външен вид смътно наподобяваше водно конче. Разбира се, тази форма не бе задължителна — Иризис бе открила в тази работа единствено утешение и се бе постарала да изработи приспособление колкото се може по-красиво и екстравагантно. Работата беше изключително трудоемка, в още по-голяма степен заради слепотата, но младата жена бе непримирима.
Повече не видяха лиринкса. Иризис бе сигурна, че посещението му е свързано с възстановяването на полето, което ставаше все по-силно всеки ден.
— Вече е почти достатъчно силно, за да захрани кланкер — обърна се тя към Флид на четвъртото утро.
Скрутаторът се надигна от спалния си чувал и почеса безвласата си гръд.
— Първите добри новини. Как върви изработването на прибора?
— Почти е готов. Едно нещо ме обърква, Ксервиш. Защо Съветът не е пристъпил отдавна към изработването на подобно приспособление?
— Късогледство — отвърна той. — Ние смятаме своята магия за самия връх на Тайното изкуство. И по отношение на могъщество несъмнено е така. Но нашият начин на употреба не е особено изтънчен. Освен това ние не притежаваме способността да виждаме полето. Черпим енергия интуитивно, почти сляпо. И когато нашето Изкуство не успя да разбере причината за рухването на възела, не се замислихме, че по-долните способности биха отбелязали успех.
— Все още не е сигурно, че нашите незначителни умения ще успеят.
— Скромността ти е похвална — каза Флид със зачатъците на кисела усмивка.
— Уча се от най-добрите.
Тя пристъпи към подготовката на пореден кристал. За тази работа не й се налагаше да вижда. По време на чиракуването си често бе изработвала бижута на тъмно в спалното помещение. Тази работа й доставяше най-голямо удоволствие, но заради войната не й оставаше време.