— Какво точно търсим? — попита тя. — Или това е друга от вашите скрутаторски тайни, които не бива да бъдат разкривани никому?
— Няколко неща. — Флид я докосна над лакътя с изкривения си пръст. — Първо, с моята груба мощ и твоето фино приспособление ще опитаме да извлечем аура от самата възлова точка. Това може да ни позволи да надникнем в неотдавнашната й история, макар че тези излъчвания са трудни за разчитане и още по-трудни за тълкуване. Тиан бе успяла да постигне това с повреден кристал. Но пък тя… — Скрутаторът въздъхна тежко.
На Иризис й бе писнало да слуша за Тиан.
— Не е ли опасно? — раздразнено попита тя.
— Много. Процесът ще изисква голямо количество енергия, а единственото място, от което мога да я изтегля, е самата възлова точка. На практика това означава да насоча собственото й излъчване към нея. Да не говорим, че опитът да се предизвика аура в нещо толкова мощно… Ще има трудности, които ще се наложи да преодолеем.
— И други излъчвания?
— Щях да стигна и до това. Полето, обграждащо възлова точка, се заражда от слабата сила, която Нунар е описала преди век. Но ние вярваме, а и самата тя е отбелязала в своето Гадателско изкуство, че съществуват и излъчвания с превъзхождаща мощност. Не знаем как да ги откриваме или да черпим енергия от тях, макар някои мистици да са успявали по случайност. Но никой от тях не е останал жив, за да опише откритието си.
— И ако по случайност попаднете на тези сили…
— Краят на екзистенцията ми ще бъде далеч по-зрелищен от кончината на онази клета гадателка в акведукта. Ти също ще ме последваш, ако се намираш наблизо — додаде с кикот Флид.
— Не се надявайте — тросна се Иризис. — Откакто ме ослепихте, нямам никакво намерение да се доближавам до вас.
— Предупредих те, но ти не можеше да не си завреш носа.
— Опитвах се да ти помогна!
— Което говори още по-лошо за теб! — весело каза скрутаторът.
— Вървете си. Повече не искам да ви виждам.
Осъзнала иронията на думите си в настоящия контекст, Иризис се засмя. Трябваше да избухне или в смях, или в сълзи. Ксервиш Флид се присъедини към веселието й.
И последният кристал беше готов. Иризис го инсталира и провери устройството с пръстите си. Завършено, то притежаваше изострена прилика с водно конче, макар и само с един чифт криле.
— Харесва ми да гледам как работиш. Ръцете ти са толкова красиви. А опитната увереност, с която се движат, обогатява красотата им.
Иризис издигна пръсти пред невиждащите си очи.
— Харесва ви онова, което правих с тях снощи, и искате да си заслужите още.
— Признавам. След онези мъчения преди тридесет години бях престанал да се надявам, че някога отново ще изпитам това удоволствие.
Думите му я изненадаха.
— Тридесет години? Дори и човек като вас би трябвало да е обграждан със значително женско внимание. Все пак вие сте скрутатор, а много жени намират властта за… привлекателна.
— И ти си една от тях.
— Така изглежда.
— Преди теб ми липсваше храбростта да се разголя.
— Наистина ли? Дори един скрутатор трябва да признава слабостите си.
— Бивш скрутатор. Освен това ти рискуваш живота си с близостта си до мен.
— Смятам, че в настоящия момент наградата за главата ми е почти колкото вашата.
— Не е, но те очаква мъчителна смърт, когато те заловят.
— Когато?
Побиха я тръпки. По-рано никога не го бе чувала да говори по такъв начин.
— Скрутаторите не биха си позволили унижение. Те ще ни заловят и изправят на съд, дори и ако им се наложи да ни преследват цял живот. Никога няма да се предадат.
— В такъв случай ние не можем да направим нищо — каза тя, стараейки се да звучи небрежно. — Нека продължим със своята си работа. Приборът е готов.
— Ще повикам останалите.
След като скрутаторът се отдалечи, Иризис започна да диша дълбоко, за да се успокои и подготви съзнанието си за предстоящата процедура. Това, което скоро щеше да опита, щеше да бъде по-трудно от всичко, което бе правила досега. Грешките бяха недопустими, животът на Флид зависеше от това. Тя се бе вкопчила в надеждата, че по някакъв начин скрутаторът ще успее да ги спаси, въпреки нещата, които й бе казал току-що. Но ако той умреше, с тях щеше да е свършено.