Хрущене по склона оповести приближаването на групата. Флид раздаваше нареждания.
— Зойл, застани там. Оон-Ми, премести се. Ти, Иризис, остани където си и се постарай да се настаниш удобно. Процедурата може да се проточи.
Заеха местата си.
— Започваме ли? — попита скрутаторът. Макар че официално той вече не заемаше тази длъжност, Иризис не можеше да мисли за него по друг начин.
— Готова съм. — Сляпата протегна прибора напред.
— Аз ще го взема.
Флид го издърпа от ръцете й.
— Какво правите? — Тя напразно опипа въздуха около себе си.
— Знаеш какво правя. И защо. — Ксервиш се отправи навътре в пещерата. — И твоят ред ще дойде.
— Какво трябва да правя?
— Просто дръж нещата под око. За всеки случай.
Той подхвърли водното конче във въздуха. То се завъртя, а когато се отпусна, Зойл се провикна:
— Очите сияят!
— Успокой се, момче — изръмжа Флид. — Не се намираш в цирка. Открий полето, Иризис.
Тя хвана индикатора си с две ръце и извика образа. За тази цел не й беше нужно зрение.
— Виждам го.
— Кажи ми как изглежда?
— Отделните ивици се движат по-бързо и са повече. Сега оформят почти пълна осмица, като две долепени корони.
— По-добре, но все още далеч от пълно възстановяване. Задръж образа. Оон-Ми?
— Готова и нетърпелива, сър — отвърна занаятчията. Иризис почти можа да види усмивката й.
Гласът на Флид бе придобил пълна сериозност.
— Ще контролираш притока на енергия много внимателно. Ако се включи обратно във възела и образува затворен кръг, много бързо ще излезе от контрол, а аз ще съм безсилен да го спра. Поддържай слаб прилив. Усетиш ли рязко изменение, прекъсни веднага.
— Разбрано, сър.
— Аарп, на теб се пада най-трудната част. Надявам се, че ще се справиш.
Момчето се изду от гордост.
— Няма да ви разочаровам, скрутаторе.
— Постарай се да е така, иначе лично ще те предам за закуска на онзи лиринкс.
Флид отново се раздвижи. Докато минаваше край Иризис, скрутаторът доближи устни до ухото й:
— Наглеждай момчето.
— Бих, ако не бяхте унищожили очите ми.
— Знаеш какво имам предвид — изръмжа той.
— Все още не сте ми казали какво да правя, сър — изписка Зойл Аарп. Макар и едър на вид, той все още говореше с юношески неукрепнал глас.
— Не съм ли? С този прибор ще насоча енергия обратно във възловата точка. Надявам се, че това ще породи слаба аура. Ти трябва да се съсредоточиш върху тази аура — тя е ключът към разрешаването на проблема с гаснещите възли. Започни!
Иризис чу слабото дрънчене на сребърно и златно фолио. Полето стана по-ярко — не бе увеличило силата си, тя просто го виждаше по-ясно.
— Започни да подаваш енергия, Оон-Ми.
Съвсем елементарно умение, ключово за един занаятчия, а непостижимо за Иризис. В мига преди излъчването да потече, тя завиждаше на Оон-Ми, може би дори я мразеше.
— Не виждам нищо — обади се Зойл. — Сигурен ли сте…
— Млъкни, хлапако! — прекъсна го скрутаторът. — Още не сме започнали. Ще ти кажа…
Зойл изхлипа. Иризис тактично прочисти гърло, с което накара Флид да замълчи. Младежът бе особено чувствителен и определено не бе свикнал с грубия изказ на скрутатора.
— Увеличи съвсем малко, Оон-Ми.
Процесът се проточи. Ксервиш Флид продължаваше да изисква по-силно излъчване, което да подхранва странната му магия, а Зойл Аарп не спираше да се вглежда и да обявява, че аура не се забелязва.
— Няма да издържа още дълго — оплака се Оон-Ми след половин час. Гласът й бе напрегнат и глух. — Става все по-трудно да удържам прилива.
— Ще трябва — каза Флид. — Още не сме открили нищо.
— Може би няма нищо за откриване — промърмори Иризис. — А може би ще е необходима повече енергия, отколкото тази точка е в състояние да предостави. Какво ще стане тогава?
— Не ми казвай как да си върша работата! Не съм идиот!
Оон-Ми предостави по-силно излъчване.
— Виждате ли нещо? — промълви тя.
— Не. Зойл?
— Нищо, сър.
— Не мога да увеличавам повече — каза Оон-Ми. — С цялото ми уважение, сър, намирам се на предела на силите си.